Неочакван ефект: Откъснали се айсберги забавят глобалното затопляне

Най-големите айсберги, откъснали се от Антарктида, неочаквано допринасят за забавяне на глобалното затопляне, докато се топят в Южния океан, сочат резултатите от изследване, цитирани от Ройтерс.

Айсберги с размерите на Манхатън, които могат да станат по-често срещани през идните десетилетия вследствие на климатичните промени, освобождават големи количества желязо и хранителни вещества и така въздействат като тор за водораслите и подобните на растения малки организми в океана.

По време на растежа си тези растения извличат въглероден двуокис от атмосферата. Така айсбергите се превръщат в естествен съюзник на усилията да се ограничат климатичните промени, предизвикани от дължащите се на човешката дейност парникови емисии.

Вследствие на откъсването на айсберги от Антарктида океанът поглъща 10-40 милиона тона въглероден двуокис годишно, които се равняват приблизително на парниковите емисии на страни като Швеция или Нова Зеландия.

Досега ефектът от наторяването на океана вследствие на откъсването на айсберги, дълги над 18 км, бе смятан за малък. "С изненада констатирахме, че ефектът може да бъде почувстван на разстояние 1000 км от айсбергите", заяви ръководителят на изследването проф. Грант Биг от университета в Шефилд, Англия, цитиран от БТА.

Учените изследвали спътникови снимки на 17 гигантски айсберга, откъснали от Антарктида между 2003 г. и 2013 г. Така било установено, че водорасли могат да направят морската вода по-зелена на разстояние стотици километри около айсбергите, а хранителни вещества да бъдат разнасяни от ветрове и морски течения.

Резултатите от изследването са публикувани в Nature Geoscience.