10 препоръки за енергийния ни сектор през 2015 г.

Наричано по различен начин – колапс, дефицит или криза - тежкото състояние на енергетиката вече не се поставя под съмнение. Вместо спорове за размера на дефицитите, е време да се потърсят решения за преодоляването им. В навечерието на новогодишните празници и вместо коледна картичка Институтът за енергиен мениджмънт предлага следните препоръки, които са свързани както с необходимостта от стабилизиране, така и с неотложния европейски дневен ред пред българската енергетика.

1. Обединеният европейски електроенергиен пазар достигна до северната граница на България. Време е България също да стане част от него и така да предостави на българската индустрия и домакинства възможности за избор на доставчици и достъп до електроенергия на справедливи цени. По този начин ще бъдат отстранени сегашните дефекти на свободния пазар, изразяващи се в липса на конкуренция, непрозрачни сделки и ограничен достъп до евтин внос.

2. Ефективно отделяне на  независимите преносни оператори. България закъснява с ефективното отделяне на независимите преносни оператори на природен газ и електрическа енергия. Процесите на отделяне и сертифициране от ЕК на независимите преносни оператори би трябвало да са приключили до март 2012 г. Отделянето е безалтернативно условие за ефективната либерализация чрез осигуряване на честен и равнопоставен достъп на всички пазарни участници до мрежата.

3. Европейски средства за енергийните магистрали. Новото поколение електроенергийна мрежа е неразделна част от либерализацията на електроенергийния пазар. Ако успешната практика за финансиране с европейски средства на пътните магистрали се пренесе към финансиране на енергийните магистрали, ще бъдат постигнати по-висока надеждност на транспорта на енергия, по-ниски мрежови тарифи и улеснено навлизане на електромобилите. Българските потребители ще получат възможност да управляват потреблението си и сами да станат производители на електрическа енергия при домашни условия.

4. Трансформиране на дългосрочните договори с лигнитните централи в пазарни. Процесът трябва да се осъществи в съответствие със законодателството за държавна помощ и за взаимна защита на инвестициите и ще доведе до по-конкурентен и прозрачен пазар на едро на електрическа енергия.

5. Облекчаване на индустрията чрез освобождаване от плащане на добавки, предназначени за изпълнение на нисковъглеродни цели. Изпълнението на нисковъглеродните цели не трябва да бъде за сметка на подкопаване на конкурентоспособността на българската индустрия. Налице са добри европейски практики и гъвкави механизми, чрез които се постига оптимален баланс между политическите енергийни и климатични цели и запазването на индустриалната конкурентоспособност особено на енергоинтензивните сектори.

6. Разширяване на обхвата на системата за социална защита на енергийно бедните домакинства, така че да се гарантират базовите потребности от енергия на всяко българско домакинство. Според Закона за енергетиката срокът за изграждане на интегриран вътрешен енергиен пазар е 2015 г. Това изисква фундаментални реформи в хибридния пазарен модел (с квоти за регулиран и свободен сегмент), в частност премахване на кръстосаното субсидиране между населението и индустрията. Последното неизбежно ще доведе до увеличаване на цените за домакинствата, което трябва да бъде съпроводено с адекватни мерки за социална защита.

7. По-ниски сметки, въпреки неизбежно по-високите цени, чрез енергийна ефективност. Над един и половина милиона души живеят в енергийно неефективни сгради. Това е огромен потенциал за икономии на енергия чрез ефективни мерки за  саниране.

8. Предоставяне на домакинствата на модерни, екологични и икономически изгодни алтернативи за отопление и енергия за домакински нужди. Това включва както стабилизиране на съществуващите системи за централизирано топлоснабдяване, така и подкрепа за присъединяване към газоразпределителни мрежи и улесняване на въвеждането на децентрализирани ВЕИ системи.

9. Премахване на тарифните дефицити в електроенергийната система. От лятото на 2012 досега чрез своите решения за необосновани намалявания на цените ДКЕВР предизвика финансови трусове и нарастващ дефицит в енергийната система, надхвърлящ 2,5 млрд. лева. ДКЕВР трябва да разработи Пътна карта, с която да информира обществото за очакваните изменения на цените до нормализиране на системата. Паралелно с това редица неефективни разходи в системата могат да бъдат спешно отстранени чрез подобряване на управлението на държавните дружества, в това число оптимизиране на структурите, интензифициране на износа, създаване на прозрачни правила за търговия на свободния пазар и работещ балансиращ пазар.

10. Укрепване на независимостта на ДКЕВР чрез промени в законодателството, гарантиращи подобряване на професионалния капацитет и финансовата осигуреност на Комисията. Предизвикателствата, пред които е изправена енергийната система, не могат да бъдат решени без силен национален регулатор, който да работи в координация с институцията, създаваща енергийната политика, а именно – новосъздаденото Министерство на енергетиката.