Бизнес перспективи: Ще заобича ли Европа отново ядрената енергетика?

Бизнес перспективи: Ще заобича ли Европа отново ядрената енергетика?

Какво ще кажете, ако една технология може да помогне за справяне с много от предизвикателствата пред Европа – ускоряване на декарбонизацията, повишаване на международната конкурентоспособност и гарантиране на сигурността на енергийните доставки? Ядрената енергия има този потенциал, ако европейските лидери ѝ дадат шанс, пише Блумбърг.

Само преди няколко десетилетия Европа водеше света в използването на ядрената енергия. Тя разчиташе на технологията за повече от 30% от електроенергията си и представляваше повече от 40% от световното производство. Но страхът от аварии – подхранен от катастрофата в Чернобил през 1986 г. и аварията във Фукушима през 2011 г., доведе до обрат в подхода към ядрената енергия, най-вече в Германия. Най-големият член на Европейския съюз затвори повече от 26 гигавата капацитет, което днес би съставлявало около една пета от общия капацитет на ЕС.

Така Европа загуби постоянен, евтин, нисковъглероден производствен капацитет, от който сега отчаяно се нуждае. Германия се оказа по-зависима от въглища и вносен природен газ, отколкото би била иначе – и следователно по-уязвима от руската намеса и нестабилните цени на газа. Недостатъчното базово ниво на енергийно производство може да дестабилизира електрическите мрежи и да затрудни постигането на целите за нулеви нетни емисии.

Въпреки че обществеността остава предпазлива относно безопасността, рисковете не бива да се преувеличават. Дори като се вземе предвид Чернобил, рискът от ядрената енергия за човешкия живот на произведен тераватчас е с порядъци по-нисък от този при изкопаемите горива като въглища и петрол. По-новите технологии са още по-безопасни, често използващи „пасивни“ системи, които например използват гравитацията, за да предотвратят автоматично аварии.

Европейските лидери с право се обръщат към ядрената енергия, отразявайки по-широкото глобално признание на технологията като необходим инструмент в зеления преход. ЕС се стреми да увеличи отново капацитета си, докато Германия се отказа от дългогодишната си опозиция. Италия, Полша и Обединеното кралство се обръщат към технологията, за да помогнат за постигане на целите за декарбонизация. Обещаващите иновации включват малки модулни реактори, които имат по-опростен дизайн и могат да облекчат натоварването на мрежата.

И все пак възстановяването на капацитета е по-лесно на думи, отколкото на действия. До известна степен рестартирането или удължаването на живота на съществуващите централи може да помогне. Според една оценка, Германия би могла да възстанови 12 гигавата капацитет до 2032 г. на цена под 20 милиарда евро. Освен това, новите реактори в ЕС, САЩ и Обединеното кралство постоянно са изправени пред регулаторни пречки и превишаване на разходите. Сроковете за строителство са се увеличили до доста над десетилетие, в сравнение с едва пет години в Русия и Китай. Това усложнява финансирането и подкопава ценовото предимство на ядрената енергия.

Предвид потенциалните обществени ползи, властите трябва да премахнат всички пречки, които могат. Правителствата трябва да хармонизират лицензирането, така че проект, одобрен в една държава, да бъде разрешен и в други. Институции като Европейската инвестиционна банка - както и правилата на ЕС за държавна помощ и устойчиво финансиране, трябва да третират ядрената енергия също толкова благоприятно, колкото и всеки друг нисковъглероден проект, така че държавите членки да могат да предоставят подобни гаранции за привличане на частни инвестиции и намаляване на разходите за финансиране. Това би трябвало да насърчи и развитието на вериги за доставки, особено за ядрено гориво, голяма част от което в момента идва от Русия.

Коментари
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ