Как Южна Америка се превърна в петролната столица на света?

Край североизточното крайбрежие на Бразилия, там където калните води на Амазонка се вливат в Атлантическия океан, се крият два съвсем различни вида богатство. Под океанското дъно може да има милиарди барели петрол, като наскоро властите издадоха лицензи за сондажи в района, а само на няколко мили от мястото се намира уникален коралов риф с площ 9 000 кв. км.

Няколкостотин мили на север, край бреговете на Гвиана, компаниите вече изпомпват около 650 000 барела дневно от дълбоководно находище, открито през 2015 г. За тази малка държава с гъсти дъждовни гори това означава нещо историческо – тя се превърна в най-новата петролна държава и най-големия производител на глава от населението в света.

На хиляди километри на юг, в аржентинската пустош Вака Муерта („Мъртва крава“), производството на шистов петрол расте стремглаво. Анализатори прогнозират, че до 2030 г. Аржентина може да добива над 1 милион барела дневно.

Така Южна Америка се очертава като новия център на глобалния петролен бум – воден от Бразилия, Гвиана и Аржентина, които вече са сред петте най-големи източници на ръст на добива извън ОПЕК, пише CNN.

Между зелените амбиции и "черното злато"

Трите държави са различни по всичко – от икономическа мощ до политическа ориентация. Но ги обединява убеждението, че петролът е ключ към развитието. Иронията е, че новият петролен подем идва в момент, когато климатичната криза, породена именно от изкопаемите горива, удря континента с пожари, наводнения и суши.

Бразилия, която ще бъде домакин на срещата на върха по климата COP30, изживява истински бум в добива, благодарение на дълбоководните находища под дебелите пластове сол, открити през 2006 г. За първи път през 2024 г. петролът изпревари соята като водещ експортен продукт на страната.

В същото време държавната компания Petrobras получи разрешение да започне проучвателни сондажи в т.нар. басейн Фоз до Амазонас, на устието на реката. Решението предизвика остри реакции от страна на природозащитниците, които предупреждават, че евентуален разлив би бил катастрофален за кораловите рифове и мангровите гори.

Президентът Луис Инасио Лула да Силва твърди, че не е лицемер – според него петролът ще финансира енергийния преход на Бразилия и ще помогне за борбата с бедността. Но критиците предупреждават, че всяко ново находище забавя усилията за отказ от изкопаемите горива.

 Гвиана – малката петролна суперсила

Откритието на огромни подводни залежи през 2015 г. превърна Гвиана в най-бързо растящата икономика в света. За страна, където почти половината население живее с под 5,50 долара на ден, петролните приходи изглеждат като спасение.

Правителството обещава „отговорно развитие“, като подчертава, че Гвиана абсорбира повече въглерод, отколкото произвежда, благодарение на своите тропически гори. Но икономистите предупреждават за риска от т.нар. „ресурсно проклятие“ – съдбата на държави като Венецуела, където петролното богатство доведе до авторитаризъм и икономическа криза.

Аржентина и „Мъртвата крава“

В Аржентина надеждите за икономическо възраждане са свързани с шистовото находище Вака Муерта – второто по големина в света по запаси от шистов газ. Новото правителство на Хавиер Милей вижда в него изход от дългогодишната финасова криза в страната.

Фракингът обаче носи сериозни екологични рискове: използва огромни количества вода, пясък и химикали. Въпреки това общественият дебат почти отсъства. Както признава един местен експерт, „наративът е, че петролът ще ни направи богати“.

Изтича ли времето на изкопаемите горива?

Южна Америка има вторите по големина запаси от петрол и газ след Близкия изток, но навлиза в играта сравнително късно. Ако прогнозите се сбъднат и глобалното търсене на петрол достигне своя връх в началото на 2030-те, континентът може да се окаже „на партито, когато барът вече затваря“.

Дотогава обаче апетитът за петрол остава. САЩ постепенно забавят темповете на добив, а това прави Южна Америка все по-важен играч в световната енергийна геополитика.

Както отбелязва аржентинският професор Габриел Бланко, случващото се на континента е отражение на нещо по-голямо – глобалната тенденция към продължаване на зависимостта от изкопаемите горива, дори в разгара на климатичната криза.

„Изглежда, че световните лидери натиснаха педала до дупка“, казва той. „И няма значение накъде води пътят.“