Енергийният избор пред България

Случайно или не, войната на Тръмп срещу Иран може да доведе до икономически крах на процъфтяващите арабски монархии. Днес Иран води война не само срещу САЩ и Израел, а и срещу тях, като методично унищожава нефтения и газовия им производствен капацитет.

Конфликтът с Иран през 2026 г. предизвика това, което Международната агенция по енергетика (МАЕ) определя като „най-голямото предизвикателство за глобалната енергийна сигурност в историята“. Основната причина е затварянето на Хормузкия пролив на 4 март 2026 г., което блокира близо 20% от световните доставки на петрол и огромни обеми втечнен природен газ (LNG).

Обединените арабски емирства напуснаха ОПЕК, за да могат да реагират на ситуацията, без да ограничават производството си с квоти. Това е голям удар срещу САЩ, защото отслабва лоста им върху Саудитска Арабия, която контролира ОПЕК и гарантира устойчивостта на петродолара. Атаките срещу регионална инфраструктура, включително в Катар, извадиха от строя значителна част от капацитета за втечнен газ. Спот цените в Азия скочиха с над 140%. 

Без Залива или с намалена негова роля, основните алтернативни доставчици са САЩ и Русия. САЩ печелят, но нямат капацитет да задоволят световното търсене, затова цените остават високи и удрят американските потребители — лоша новина за Тръмп.

А дори целта да е била да се помогне на Русия да продава повече — нейният капацитет също системно бива унищожаван от Украйна. Така цените на дизела и авиационното гориво се удвоиха поради недостига на специфични сортове петрол от Залива.

И така, Иран е ограничен от САЩ; арабските държави — от Иран; САЩ — от Израел и арабските държави. Русия трябваше да спечели, но Украйна чрез своите дрон технологии лимитира нейните експортни способности. Европа е силно засегната, но това ще ускори търсенето на нисковъглеродни решения. 

За България конфликтът се проявява основно като инфлационен скок, а не като прекъсване на енергийните доставки. Благодарение на газовата диверсификация след 2022 г. въпреки огромната съпротива,  засега няма физически недостиг, но цените на почти всички стоки се повишиха. 

Инфлацията може да бъде използвана за икономическа политика, която да влоши публичните финанси и доведе до вдигане на данъците от новото правителство още през есента. Очаква се бюджетният дефицит значително да надхвърли 3% от БВП, тъй като държавата може да се наложи да субсидира разходите за енергия на домакинствата и бизнеса.

И България отново ще е пред избор: дали отново да разчита на “приятели”, които ни смятат за вражеска държава; или да впрегне нашия потенциал за активно участие в зелената революция на Европа, която ще осигури и нашата стратегическа автономия. 

автор: Евгений Кънев