Европа е похарчила близо 800 млрд. евро за облекчаване на енергийната криза

Сметките на европейските страни за защитата на домакинствата и компаниите от нарастващите енергийни разходи се покачиха до близо 800 млрд. евро, изчислиха изследователи, които призоваха страните да бъдат по-целенасочени в разходите си за справяне с енергийната криза, предаде Ройтерс.

От септември 2021 г. насам страните от Европейския съюз са заделили или разпределили 681 млрд. евро за преодоляване на енергийната криза, докато Великобритания е отделила 103 млрд. евро, а Норвегия - 8,1 млрд. евро., според анализ на базирания в Брюксел мозъчен тръст „Брюгел”.

Общата сума от 792 млрд. евро представлява ръст в сравнение с последния анализ на „Брюгел“ от ноември, когато общата сметка се изчисляваше на 706 млрд. евро. Това се дължи на последиците от спирането на повечето от доставките на газ за Европа от Русия през 2022 г.

Германия оглави класацията по разходи, отделяйки близо 270 млрд. евро за подкрепа на потребителите и бизнеса - сума, която засенчи всички други страни. След нея по разходи се нареждат Великобритания, Италия и Франция, въпреки че всяка е похарчила по-малко от 150 милиарда евро. Повечето държави от ЕС са похарчили малка част от това.

На база на глава от населението Люксембург, Дания и Германия са похарчили най-много.

Разходите, предвидени от страните за енергийната криза, сега са в същата категория като фонда на ЕС за възстановяване от COVID-19 от 750 млрд. евро. Договореният през 2020 г фонд. накара Брюксел да поеме съвместен дълг и да го прехвърли на 27-те държави-членки на блока, за да се справи с пандемията.

Актуализацията на енергийните разходи идва, докато страните обсъждат предложенията на ЕС за допълнително разхлабване на правилата за държавна помощ за проекти за зелени технологии, тъй като Европа се стреми да се конкурира със субсидиите в Съединените щати и Китай.

Тези планове предизвикаха опасения в някои столици на ЕС, че насърчаването на повече държавна помощ би създало проблеми във вътрешния пазар на блока. Германия е изправена пред критики заради огромния си пакет за енергийна помощ, който далеч надхвърля това, което другите държави от ЕС могат да си позволят.

„Брьогел“ посочи, че правителствата са съсредоточили по-голямата част от подкрепата си върху нецелеви мерки за ограничаване на цените на дребно, които потребителите плащат за енергия, като намаляване на ДДС върху бензина или тавани на цените на дребно на електроенергията.

Според мозъчният тръст тази динамика трябва да се промени, тъй като държавите изчерпват фискалните си възможности за поддържане на такова широко финансиране.

„Вместо мерки за потискане на цените, които де факто са субсидии за изкопаеми горива, правителствата сега трябва да насърчават повече политики за подпомагане на доходите, насочени най-бедните и към стратегическите сектори на икономиката“, каза изследователят Джовани Сгаравати.