Инвестициите във водородни проекти се ускоряват, но несигурността остава

Окончателните инвестиционни решения за водородни проекти са се удвоили през последните 12 месеца, доминирани от Китай, но инсталираният капацитет и търсенето са ниски, тъй като индустрията е изправена пред несигурност, се казва в доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ), цитиран от Ройтерс.

Инвестиционните решения представляват петкратно увеличение на сегашното производство на водород с ниски емисии до 2030 г., като Китай покрива повече от 40% през последните 12 месеца, което би засенчило слънчевата експанзия при най-бързите темпове, каза групата.

Целите за търсене обаче са само малко над една четвърт от производствените проекти и напредъкът, постигнат досега във водородния сектор, не е достатъчен за постигане на климатичните цели, добави МАЕ.

Повечето проекти също са на ранен етап, каза МАЕ, и проектната линия е изложена на риск поради неясни сигнали за търсене, финансови препятствия, забавяния на стимулите, регулаторна несигурност, проблеми с лицензирането и разрешителните и оперативни предизвикателства.

„Политиците и разработчиците трябва да разгледат внимателно инструментите за подпомагане на създаването на търсене, като същевременно намаляват разходите и гарантират наличието на ясни регулации, които ще подкрепят по-нататъшните инвестиции в сектора“, каза изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол.

Глобалното търсене на водород може да нарасне с около 3 милиона тона (Mt) през 2024 г., концентрирано в рафиниращия и химическия сектор, но това трябва да се разглежда като резултат от по-широки икономически тенденции, а не като резултат от успешни политики, се казва в доклада на МАЕ.

Понастоящем търсенето до голяма степен се покрива от водород, произведен от неотслабени изкопаеми горива, като водородът с ниски емисии все още играе само незначителна роля, се добавя в него. Технологичният и производственият натиск върху разходите остават голям фактор, като по-специално електролизерите се провалят поради по-високите цени и тесните вериги на доставки, докато намаляването на разходите зависи от технологичното развитие и постигането на икономии от мащаба.