Калоян Стайков: Вносът на евтин ток подобрява конкурентноспособността на българския бизнес - Бизнес

Драстичен скок на цените на горивата не може да се очаква, казва Калоян Стайков е главен икономист в Института за енергиен мениджмънт от юли 2021 г. Преди това, в продължение на десет години, работи като икономист в Института за пазарна икономика, където се занимава с анализи в сферата на публичните финанси, енергетиката, бизнес средата, здравеопазването. Преди да се присъедини към екипа на ИПИ, работи като икономист в Центъра за икономическо развитие.

- Г-н Стайков, как се отразяват енергийните цени в момента на конкурентноспособността на българския бизнес?

- Докато цените на енергийните ресурси растяха през 2021-ва и 2022 г., българският бизнес получи много щедра подкрепа под формата на таван на цената на електроенергията. Всичко над този таван се компенсираше от държавата през енергийните компании, които са нейна собственост. Тази тенденция продължава и в момента. Бизнесът отново получава таван върху цената на електроенергията въпреки, че цените на борсите започнаха да намаляват още през 2023 г. Таванът върху цената на електроенергията обаче се запази и през миналата година. А ако погледнем каква е помощта, тя е пренебрежима на фона на предходната година и енергийните цени на борсите. Въпреки това обаче бизнесът получава „защитна мрежа“, ако нещо се случи, да няма притеснения. Заради това в никакъв случай не може да се говори за загуба на конкурентноспособност на българския бизнес заради цената на тока.

Но в общ план част от компаниите от някои сектори със сигурност изпитват трудности. И всъщност заради това беше дебатът за държавната помощ - тя да се насочи към тези бизнеси и сектори, които са най-силно засегнати, а не да се дава на всички поравно. Така много сектори на практика не се нуждаят от държавна помощ.

„Лукойл“ например получава такава помощ , въпреки високите цени на горивата. За сметка на това обаче при други бизнеси обаче тази помощ е недостатъчна, защото техните конкуренти не в Европа, а в трети страни. Те обаче имат доста по-ниски разходи и себестойността на продукцията им е по-ниска.

Помощта продължава в същия си вид и в момента, което е безумно. Първоначално можеше да си затворим очите, защото ставаше дума за шокова ситуация и по време на пандемията от Ковид -19 и тогава нямаше как да се направят „фини“ настройки, така че помощта да бъде фокусирана. Но сега, три години по-късно, това е недопустимо.

- Само до преди година България беше нетен износител на ток, а сега внасяме. Как това се отразява на бизнеса и на енергетиката ни ?

- На бизнеса вносът на електроенергия се отразява добре. Защото вносната електроенергия е евтина и подпомага неговата конкурентноспособност. Това е дебат, който водим още от 2017 година, когато бизнесът не беше доволен, че в отделни часове на съседните пазари електроенергията на други пазари е по-евтина, но на практика не можеше да се внесе. Сега ситуацията е друга, пазарите са отворени, енергийната свързаност е висока. Инвестира се страшно много в последно време в нискоемисионни мощности, които също осигуряват по-евтина електроенергия. За българския бизнес това е добре дошло. За енергетиката ни обаче вносът на ток не е добра новина. Причината е, че през последните години в отрасъла не се направи нищо, за да инвестира в нови мощности. Така на практика при конкуренция, която използва нискоемисионни мощности включително ТЕЦ-ове на природен газ, няма как да я спечелим. През годините, в които единственият фокус беше единствено таванът на цените за бизнеса и как да се осигури евтина електроенергия, никой не говореше за това какво ще се случи с конкурентноспособността на енергетиката ни. Мнозина мислеха, че ситуацията която беше през 2022 г. някои хора си мислеха, че ще продължи до безкрай - тоест газ няма да има и въглищата са нашето светло бъдеще. Много бързо обаче, още в края на 2022 година видяхме, че това далеч не е така.

- Каква според вас в тази ситуация ще е съдбата на българските въглищни централи, за които е предвидено поетапно затваряне до 2035 година?

- В случая с въглищните централи не говорим за затваряне на всички мощности от днес за утре. Както виждаме, въпреки вноса на ток, българските въглищни централи продължават да работят. Очевидно те са необходими. И за местния пазар, и за регионалния. Така, че това въобще не стои на дневен ред. Въпросът е как поетапното им затваряне да стане максимално безболезнено за отделните региони, особено в региона на Стара Загора, защото икономиката там в най-голяма степен зависи от енергетиката и в сектора има най-много заети. Постепенното затваряне на въглищните централи трябва да стане с максимална сигурност на електроенергийните доставки, така че системният оператор да не изпитва допълнителни затруднения. За въглищните централи не последните 2 години бяха загубени, а дебатът за тяхната съдба се води от поне 10 години. Но за съжаление през цялото това време настроението беше – поетапното им затваряне може и да стане, ама може и да не стане. И съответно нищо не се вършеше, като беше пропуснато ценно време. Накрая стигнахме до ситуацията, в която не поради недостиг на мощности, а заради тяхната неконкурентноспособност, сме принудени да внасяме по-евтина електроенергия.

А до неотдавна се твърдеше, че ако едва ли не затворим няколко мощности и намалим производството на електроенергия с 40 процента, ще се превърнем в нетен вносител на ток. Ние обаче се превърнахме в нетен вносител преди да сме го направили, защото на практика пазарът изтласква въглищните централи. Ако погледнем пазара през 2019, 2020, включително началото на 2021 г, тя сега е горе долу една и съща. В момента въглищните централи произвеждат по-малко електроенергия, отколкото в кризисната 2020 година, когато действаха редица ограничителни мерки заради пандемия, много предприятия не работеха, а потреблението на ток беше ниско. Не само само в България, но и в региона.

В момента въглищните ни централи се натоварват още по-малко, защото в региона има други конкурентни производства. Но това не означава, че българските ТЕЦ-ове не са необходими. Така опираме до този ключов момент, който можеше да се реши още преди няколко години – как да се намерят инструменти, които да позволят на тези централи безпроблемна работа, което е необходимо за електроенергийната системата за да няма рискове за доставките на електроенергия. А не да ги затваряме и пускаме, все едно, че са тостери.

- Каква е ситуацията на газовия пазар в момента?

- Проблем с доставките няма , една трета идват по дългосрочния договор с Азербайджан. Големият проблем е с останалите две трети. Тоест дали те се осигуряват на оптимална цена и дали има достатъчно конкуренция. И което е по-важно - дали по някакъв начин конкуренцията се задушава, защото имаме един голям държавен играч, който получава преференциални условия. Всички тези въпроси трябва да намерят отговор. Стремежът трябва да бъде към повече конкуренция - отваряне на местния и регионалния пазар. Виждаме, че отделни търговци в България го правят вече. Големият дял на държавната „Булгаргаз“, преференциалните условия които ползва и всички отстъпки от страна на държавата – гаранции и помощи, пречи на конкуренцията. Така трябва да се върнем до 2022 година, когато беше променена формулата, по която се ценообразуваха количествата от „Газпром“. В един момент правителството тогава взе решение разликата в цената от предходната година да се върне на потребителите. Което всъщност можеше да направи само държавният газов оператор. Останалите търговци не можеха. И съответно загубиха пазарен дял.

В момента ситуацията на газовия пазар не е много по-различна от тази, която имахме на електроенергийния пазар. Разликата е обаче, че телектроенергийните пазари вече са интергрирани и съответно конкуренцията е много по-голяма. Затова ролята и тежестта на Българския енергиен холдинг в микса лека полека намалява, неконкурентните производства се изместват и така на практика се решават проблемите.

На пазара на горива има абсолютно същия проблем като при газовия . Там има един голям участник – „Лукойл“, който задушава конкуренцията. Включително с държавни мерки, които изкривяват пазара.

- Като споменахте пазара на горива, от 1 януари „Лукойл Нефтохим“ вече не внася руски нефт, но въпреки това цените на горивата не растат. Има ли опасност обаче това да се случи в близко бъдеще?

- На този пазар ситуацията беше като с природния газ през 2022 г. – ако спрем руските доставки, всички умираме. Е, не се случи!

Политиката на „Лукойл“ на пазара в региона през годините винаги е била една и съща – ценообразуване точно под регионалния пазар, за да се обезкуражи конкуренцията за внос от съседни пазари. В момента се случва същото.

Драстичен скок на цените на горивата не може да се очаква. Дори ако случайно „Лукойл“ купи някакъв петрол, който е много-по скъп и съответно вдигне цената за местния пазар, веднага ще се появят вносители, които могат да компенсират пазара и от Гърция и Румъния. Такива например са „Шел“, ОМВ, както и други компании.

Това въобще не е проблем. Проблем може да възникне, ако по някакъв начин изкуствено се ограничи конкуренцията. Всички знаем какъв е проблемът с данъчните складове и кой е монополистът там, но този проблем все още не е решен.

- Кога според вас е реалистично да бъде готова нова ядрена мощност в АЕЦ “Козлодуй“?

- Оптималният срок е 10 години след началото на каквито и да е било дейности. Всички видяхме колко дълго време отне лицензирането на американското ядрено гориво за АЕЦ “Козлодуй“. Заради това 10 години е по-скоро оптимистичният сценарий за изграждането на нова мощност в атомната ни централа. При това без да се включват всякакви непредвидени фактори, като например забавяне на доставки при строежа.

Но тези срокове са валидни при една нормална икономическа обстановка. Защото светът навлиза в забавяне на икономическата активност, а Европа със сигурност. Което означава, че тези дейности могат да се забавят по конюнктурни причини. Всичко зависи от работата на компаниите и техния контакт с регулатора. Идеалният вариант при такива проекти е да се открият рисковете и да се управляват . Но у нас обикновено процесите се бавят чисто административно. Парламентът даже прие пътна карта по дати и дейности около строежа на нови ядрени мощности, но това по-скоро е в сферата на пожеланията, отколкото реални срокове.