Кипърският природен газ може да потече към Европа още през март 2028 г.

Природен газ от находищата край Кипър може да достигне европейските пазари още през пролетта на 2028 г., като се превърне в нов алтернативен източник на енергия за континента. Това заяви кипърският министър на енергетиката Михалис Дамианос, според когото разработването на запасите в Източното Средиземноморие може да допринесе както за по-голямата енергийна независимост на Европа, така и за стабилизирането на цените.

В интервю за Асошиейтед прес Дамианос посочва, че войната на Русия срещу Украйна и продължаващата нестабилност в Близкия изток превръщат Източното Средиземноморие във все по-важен потенциален източник на доставки за европейските държави.

Френската TotalEnergies и италианската Eni са взели през миналия месец окончателно инвестиционно решение за разработването на газовото находище „Кронос“ край южното крайбрежие на Кипър. Според Дамианос това ще бъде първият проект, при който природен газ от кипърските находища в Източното Средиземноморие ще достигне европейския пазар.

„Кронос“ ще използва инфраструктурата на Египет

Планът на консорциума Eni-TotalEnergies предвижда още през тази година да започне изграждането на газопровод, който ще свърже „Кронос“ със съществуващата инфраструктура при гигантското египетско находище „Зохр“, разположено на около 105 километра. Строителството трябва да продължи до 18 месеца.

След това газът ще бъде транспортиран до завода за втечнен природен газ в Дамиета на северното крайбрежие на Египет. Там той ще бъде преработван в LNG и натоварван на танкери за износ към Европа.

Използването на съществуващата египетска инфраструктура е определено като икономически най-изгодния вариант. Разработването на „Кронос“ се оценява на около 2 млрд. долара, или 1,73 млрд. евро – приблизително наполовина от очакваните разходи за някои от останалите кипърски газови находища именно заради близостта до вече изградени съоръжения.

Запасите на „Кронос“ се оценяват на над 3 трилиона кубически фута, или около 84,9 млрд. кубически метра природен газ. Споразумението предвижда основната част от него да бъде предназначена за Европа, но около една пета може да бъде използвана за покриване на част от вътрешните енергийни нужди на Египет.

Дамианос признава, че „Кронос“ не е особено голямо находище и няма да донесе огромни приходи на кипърската държава. Значението му според него е друго – Кипър за първи път ще се превърне реално в производител на природен газ и ще започне да извежда собствени количества на международния пазар.

„Кронос“ е едно от шестте газови находища, открити досега в изключителната икономическа зона на Кипър. Сред най-перспективните са „Глафкос“ и „Пегас“, чиито общи запаси се оценяват на около 6,9 трилиона кубически фута, или близо 195 млрд. кубически метра.

ExxonMobil и QatarEnergy, които притежават лицензите за разработването им, очакват добивът да започне до 2033 г. Според кипърския енергиен министър ExxonMobil планира да разшири проучванията си край острова и се очаква да получи допълнителен лиценз за търсене на въглеводороди.

„Афродита“ остава другият голям кипърски газов проект

Особено място има находището „Афродита“ – първото голямо газово откритие край Кипър, направено преди около 15 години. Запасите му се оценяват на 5,6 трилиона кубически фута, или приблизително 158 млрд. кубически метра.

Консорциумът, воден от американската Chevron, трябва да вземе окончателно инвестиционно решение за разработването на „Афродита“ през лятото на 2027 г. Планът предвижда находището също да бъде свързано чрез газопровод директно със съоръжения в Египет, като в този случай добиваният газ ще бъде използван основно за вътрешния египетски пазар.

Част от „Афродита“ навлиза в израелски териториални води. Кипър очаква още през следващия месец арбитражно решение, което да определи какъв дял от запасите се полага на Израел.

Разработването на тези находища постепенно може да превърне Кипър в нов енергиен център в Източното Средиземноморие. За Европа значението им е най-вече в диверсификацията – допълнителни количества газ от регион, който досега почти не участваше в европейските доставки.

Кипър търси решение и за електрическата си изолация

Дамианос коментира и друг голям енергиен проект – Great Sea Interconnector, подводния електрически кабел, който трябва да свърже електроенергийните системи на Гърция и Кипър, а на следващ етап и тази на Израел.

Новото развитие е включването на френската инвестиционна компания Meridiam като потенциален инвеститор във финансирането на проекта. Интересът от френска страна идва и след продължителната политическа подкрепа, демонстрирана от президента Еманюел Макрон.

Проектът трябва да сложи край на енергийната изолация на Кипър и впоследствие на Израел, като ги свърже директно с европейската електроенергийна мрежа. Той се разглежда и като част от по-мащабния икономически коридор IMEC, чрез който ЕС се стреми да създаде нова търговска и енергийна връзка през Близкия изток към Персийския залив и Индия.

Реализацията обаче се забавя заради бюрократични процедури и нарастващата цена. Първоначално проектът беше оценяван на около 2,2 млрд. долара, или 1,91 млрд. евро, но актуалните разходи вече се очаква да бъдат по-високи. Доклад на Европейската инвестиционна банка, който трябва да бъде публикуван през следващите месеци, се очаква да даде по-ясна оценка на окончателната цена.

Това е особено важно за Кипър, тъй като според сегашния финансов модел кипърските потребители трябва да поемат до 63% от разходите за изграждането на кабела. Подобна тежест би могла да доведе до чувствително увеличение на цените на електроенергията на острова.

Затова Никозия търси допълнителни частни инвеститори, които да намалят тежестта за домакинствата и бизнеса. Разглежда се и възможността за допълнително европейско финансиране. ЕС вече е ангажирал 658 млн. евро за проекта.

„Това е много важен проект за Европа, защото свързва Кипър, който в момента е изолиран, с европейската електроенергийна мрежа. А идеята е след това връзката да продължи и към Израел“, обобщи Дамианос.