Когато търсенето срещне зеления преход: как турският пазар се подготвя за новите реалности?

В свят, в който зеленият енергиен преход вече не е просто екологична кауза, а строг икономически императив, енергийните пазари се превръщат в арена на тиха, но дълбока революция. Как се управлява енергията на бъдещето в държава на кръстопът между Европа, Азия и Близкия изток?

Отговорите потърсихме в рамките на четвъртата международна медийна програма, посветена на околната среда и климата като част от COP31, която беше организирана от Дирекция по комуникациите и Министерството на околната среда, урбанизацията и изменението на климата на Турция. В турската енергийна борса – EPİAŞ (Energy Markets Operation) – бяха обсъдени механизмите, които от една страна гарантират стабилността на пазара и едновременно – задвижват декарбонизацията.

Турция на ток: Икономика, която надминава очакванията

Турция отчита най-бързия среден ръст в търсенето на електроенергия сред държавите членки на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Според доклада „Преглед на енергийната политика: Турция 2026“, в периода между 2005 и 2024 г. потреблението нараства със средно близо 5% на година. EPİAŞ потвърждава данните, като посочва, че инсталираният капацитет на Турция нараства от 27 GW през 2000 г. до 127,3 GW. Към момента възобновяемите източници заемат 62%, а изкопаемите горива – 38%.

Този глад за енергия се дължи на индустрията, растящите градове и домакинствата. Добавянето на мощности обаче не е достатъчно. Страната се нуждае от мащабни инвестиции в мрежи, подстанции и системи за съхранение (батерии), за да овладее пиковото производство на ВЕИ. Предвидено е производството от слънчева и вятърна енергия да достигне 41 GW, като с инвестиция от 80 млрд. долара капацитетът ще се увеличи с още 79 GW до 120 GW през 2035 г., посочват от енергийната борса.

„Перфектният“ микс в сянката на геополитиката

Как изглежда перфектната енергийна система в тези условия? Според Таха Мели Арвас, генерален директор на EPİAŞ, понятието е относително.

„Представата за съвършенство се променя в зависимост от държавата и времевия период, нали? „Перфектният“ енергиен микс осигурява достатъчно базов товар, за да покрие нуждите на потребителите. Ако това е комбинация от възобновяема енергия и системи за съхранение чрез батерии – чудесно. Ако пък става въпрос за нещо друго, служещо като преход към тази крайна цел – това също е напълно приемливо“, споделя Арвас в интервю за „Мениджър“.

Той обаче отчита и тежките реалности: високите глобални лихвени проценти правят привлекателния зелен капитал скъп, а геополитическото напрежение и войните в съседство (включително близостта на конфликта в Украйна през Черно море) поставят пред страната сериозни изпитания.

YEK-G: Когато зеленият ток има паспорт

За да отговори на нуждите на бизнеса, EPİAŞ развива иновативни инструменти. Един от тях е системата YEK-G, стартирала през 2021 г. Тя работи изцяло с блокчейн технологии и е съвместима е с международните стандарти за отчитане на EU GO. На практика това е система за гаранции за произход на възобновяема енергия и има за цел да насърчи използването на възобновяеми енергийни източници. Нейната основна идея е да даде пълна прозрачност и да осигури надеждна рамка за проследяване на характеристиките на електроенергията от ВЕИ чрез издаване, прехвърляне и погасяване на специални сертификати. Тъй като количествата в общата мрежа се смесват, YEK-G служи като доказателство за зелен произход, което помага на бизнеса и пазарните участници да отговарят на международните стандарти за отчитане на емисиите.

YEK-G пазарът включва организиран пазар, двустранни договори, спот пазар, регистър, издаване, сметки за съхранение и погасяване. Към момента профилите на потребителите в YEK-G са общо 127 на брой и включват: 77 доставчици на електроенергия, 20 оператора на мрежи за зареждане, 29 производители на електроенергия и 1 агрегатор. В системата участват 72 електроцентрали с обща инсталирана мощност от 15 786 MW, сред които 66 водноелектрически (15 774 MW), 2 вятърни (19 MW), 3 геотермални (77 MW) и 1 централа за биомаса (6 MW).

Бенефициентите на YEK-G се разпределят по сектори: индустрия и производство (22%), телекомуникации (20%), енергетика (10%), търговски центрове и супермаркети (8%), метали и минно дело (7%), машини, химикали и петрол (6%), технологии и домакински уреди (4%), както и други (23%).

Срещата с Европа: Въглеродният данък и новият хоризонт

В навечерието на пълното въвеждане на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) в Европейския съюз, турските износители са изправени пред сериозен избор – да се адаптират или да плащат тежки мита на европейската граница. Секторите, обхванати от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), имат 42% дял в износа към ЕС и генерират експортни приходи от 9,1 млрд. евро на година.

В тази връзка EPİAŞ поема и управлението на новата Система за търговия с емисии (ETS). „Важно е турските износители да разберат този пазар и да реагират адекватно, за да могат да продължат да развиват дейността си. Това е пазар, които ние в EPİAŞ управляваме в момента – пазарът на търговия с емисии (ETS)“, казва Арвас.

Докато YEK-G следи произхода на тока, ETS създава пазарна рамка за самите парникови газове. Периодът 2026–2027 г. е ключова пилотна фаза, подготвяща бизнеса за мащабното внедряване до 2035 г. Структурата на ETS пазарите на EPİAŞ обхваща първичен пазар (търгове за квоти) и вторични пазари (спот пазар, както и бъдещи договори и двустранни договори извън пилотния период), съчетани със система за регистър и сметки за квоти.

Допълнителните характеристики на ETS включват приходи за зеления преход, около 800 инсталации, покритие на емисиите от около 50%, допълнително ценообразуване за CBAM, компенсиране на кредити и резерв за стабилност. В сценария за 2032 г. е отчетено намаление на разходите по CBAM с 1,5 млрд. евро на година.

Мост към България

Въпреки сложната обстановка, сътрудничеството със съседите остава приоритет. Според Арвас връзките с ЕС и в частност с България са отлични, но потенциалът за още по-тясна синергия далеч не е изчерпан. Той коментира какво трябва да имат предвид българските компании, които проявяват интерес към турския пазар: „Както виждате, търсенето при нас расте. Това е търсене, което ще трябва да бъде задоволено по някакъв начин – било то чрез възобновяема енергия или чрез други средства. Така че, ако искат да инвестират в Турция, сигурен съм, че ще се радваме да ги приветстваме“.