МАЕ: Търсенето на нефт и газ трябва да падне с 45% до 2050 г., за да се постигнат климатичните цели

Производителите на нефт и газ са изправени пред решаващ избор относно ролята си в световната енергийна система в условията на задълбочаваща се климатична криза, която до голяма степен се подхранва от техните основни продукти. Това, се посочва в нов специален доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ), който показва как индустрията може да възприеме по-отговорен подход и да допринесе положително за новата енергийна икономика.

Докладът "Нефтената и газовата промишленост в условията на нулеви емисии" анализира последиците и възможностите за промишлеността, които биха възникнали в резултат на по-силните международни усилия за постигане на целите в областта на енергетиката и климата. Публикуван преди срещата на върха за климата COP28 в Дубай, специалният доклад посочва какво ще трябва да направи световният петролен и газов сектор, за да приведе дейността си в съответствие с целите на Парижкото споразумение.

Според последните прогнози на МАЕ, дори и при сегашните условия на политиката, световното търсене на нефт и газ ще достигне своя връх до 2030 г. По-силните действия за справяне с изменението на климата биха означавали ясно изразено намаляване на търсенето и на двете горива. Ако правителствата изпълнят изцяло националните си ангажименти в областта на енергетиката и климата, търсенето ще спадне с 45 % под днешното ниво до 2050 г. При постигане на нулеви нетни емисии до средата на века, което е необходимо, за да бъде постигната целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C, потреблението на нефт и газ ще намалее с повече от 75 % до 2050 г., посочват анализаторите на агенцията.

Въпреки това, според доклада, петролният и газовият сектор, който осигурява повече от половината от световните енергийни доставки и в който са заети близо 12 милиона работници в световен мащаб, в най-добрия случай е бил незначителна сила в прехода към чиста енергийна система. Понастоящем на петролните и газовите компании се пада само 1% от инвестициите в чиста енергия в световен мащаб, а 60% от тях идват само от четири компании.

"Нефтената и газовата индустрия е изправена пред момент на истината по време на COP28 в Дубай. Тъй като светът страда от последиците на задълбочаващата се климатична криза, продължаването на обичайната дейност не е нито социално, нито екологично отговорно", заяви изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол.

"Производителите на нефт и газ по света трябва да вземат дълбоки решения за бъдещото си място в световния енергиен сектор. Индустрията трябва да се ангажира да помогне на света да посрещне енергийните си нужди и да изпълни целите си по отношение на климата, което означава да се откаже от илюзията, че решението е неправдоподобно голямото количество въглероден диоксид. Този специален доклад показва справедлив и осъществим път напред, при който петролните и газовите компании да поемат реален дял в икономиката на чистата енергия, като същевременно помагат на света да избегне най-тежките последици от изменението на климата."

Световната петролна и газова индустрия обхваща голям и разнообразен кръг от участници - от малки, специализирани оператори до огромни национални петролни компании. Вниманието често се фокусира върху ролята на големите компании от частния сектор, но те притежават по-малко от 13 % от световното производство и запаси на нефт и газ.

Според доклада стратегията за преход на всяка компания може и трябва да включва план за намаляване на емисиите от собствените ѝ дейности. Добивът, транспортирането и преработката на нефт и газ водят до близо 15 % от глобалните емисии на парникови газове, свързани с енергетиката - толкова, колкото са всички емисии на парникови газове, свързани с енергетиката, в САЩ. В момента компаниите, които имат цели за намаляване на собствените си емисии, произвеждат по-малко от половината от световния добив на нефт и газ.

За да се постигне съответствие със сценария за 1,5 °C, собствените емисии на отрасъла трябва да намалеят с 60 % до 2030 г. Интензивността на емисиите на производителите на нефт и газ с най-високи емисии понастоящем е пет до десет пъти по-висока от тази на производителите с най-ниски емисии, което показва огромния потенциал за подобрения. Освен това стратегиите за намаляване на емисиите от метан, които представляват половината от общите емисии от нефтени и газови дейности, са добре познати и обикновено могат да се прилагат на ниска цена.

Въпреки че производството на нефт и газ е значително по-ниско при прехода към нулеви нетни емисии, то няма да изчезне - дори при сценарий с 1,5 °C. Според доклада са необходими известни инвестиции в доставките на нефт и газ, за да се гарантира сигурността на енергийните доставки и да се осигури гориво за секторите, в които е по-трудно да се намалят емисиите. И все пак не всяка компания за добив на нефт и газ ще може да поддържа добива - което налага потребителите да изпращат ясни сигнали за посоката и скоростта на движение, така че производителите да могат да вземат информирани решения за бъдещите си разходи.

Инвестираните в момента 800 милиарда щатски долара годишно в петролния и газовия сектор са два пъти повече от необходимите средства през 2030 г., ако затоплянето бъде ограничено до 1,5 °C. При този сценарий спадът в търсенето е достатъчно рязък, за да не се налагат нови конвенционални проекти за добив на нефт и газ с дълъг срок на изпълнение. Някои от съществуващите проекти за добив на нефт и газ дори ще трябва да бъдат спрени, отбелязват още от МАЕ.

При прехода към нулево нетно потребление петролът и газът ще станат по-малко рентабилни и по-рискови с течение на времето. Анализът на доклада установява, че сегашната оценка на частните петролни и газови компании може да спадне с 25% от сегашните 6 трилиона щатски долара, ако бъдат постигнати всички национални цели в областта на енергетиката и климата, и с до 60%, ако светът успее да ограничи глобалното затопляне до 1,5 °C.

Въпреки тези предизвикателства пред нас се откриват възможности. Докладът установява, че петролният и газовият сектор е в добра позиция за разширяване на някои важни технологии за прехода към чиста енергия. Всъщност около 30 % от енергията, консумирана през 2050 г. в една декарбонизирана енергийна система, идва от технологии, които биха могли да се възползват от уменията и ресурсите на индустрията - включително водород, улавяне на въглерод, офшорни вятърни инсталации и течни биогорива.

Това обаче ще изисква съществена промяна в начина, по който секторът разпределя финансовите си ресурси. През 2022 г. петролната и газовата индустрия е инвестирала около 20 млрд. щатски долара в чиста енергия, или приблизително 2,5% от общите си капиталови разходи

В доклада се отбелязва също, че улавянето на въглерод, което понастоящем е в основата на стратегиите за преход на много фирми, не може да се използва за запазване на статуквото. Ако потреблението на нефт и природен газ се развива според прогнозите при днешните политически условия, ограничаването на повишаването на температурата до 1,5 °C ще изисква напълно немислими 32 милиарда тона уловен въглерод за използване или съхранение до 2050 г., включително 23 милиарда тона чрез директно улавяне във въздуха. Количеството електроенергия, необходимо за захранването на тези технологии, би било по-голямо от цялото днешно търсене на електроенергия в света.

"Секторът на изкопаемите горива трябва да вземе трудни решения сега, а изборът им ще има последици за десетилетия напред", каза още Фатих Бирол.

"Напредъкът в областта на чистата енергия ще продължи със или без производителите на нефт и газ. Въпреки това, пътуването към нулеви нетни емисии ще бъде по-скъпо и по-трудно за управление, ако секторът не е на борда," добави Бирол.