ТРАЙНА//// Новата икономика: "Ядреният ренесанс" е изправен пред криза

Светът преживява ренесанс в ядрената индустрия. От Китай до различни европейски страни, Съединените щати и самата Япония реактивираха ядрени проекти. Нарастващото търсене на енергия накара света отново да погледне към забравеното „делене“ като начин за гарантиране на чисти доставки, особено поради огромното търсене, произтичащо от центровете за данни. Най-очевидното доказателство за това е, че гигантите от Силициевата долина постигат споразумения за съживяване на ядрените централи за бъдещи доставки, като например случая с Three Mile Island, мястото на най-голямата ядрена авария до Чернобил, в емблематичен пакт с Microsoft. Всички тези усилия обаче се сблъскват с проблем: няма достатъчно „гориво“ за новата ядрена ера и индустрията предупреждава за недостиг на уран през следващите години, пише El Economista. 

Глобалните нужди от уран за реактори ще се увеличат с една трета, до 86 000 тона през 2030 г. и до 150 000 тона през 2040 г., според доклад на Световната ядрена асоциация, публикуван в петък. Прогнозите ѝ обаче показват, че производството от настоящите мини ще спадне наполовина между 2030 и 2040 г. Това може да представлява „значителна празнина“ в пробуждането на тази енергия.

Докладът призовава индустрията да осигури инвестиции за намиране на повече уран и добив от настоящи, както и от нови и неактивни мини, за да се избегне криза с доставките. „Тъй като съществуващите мини са изправени пред изчерпване на ресурсите през следващото десетилетие, необходимостта от ново снабдяване с първичен уран става още по-належаща“, се предупреждава в него. „Ще са необходими значителни проучвания, иновативни техники за добив, ефикасно издаване на разрешителни и навременни инвестиции.“

В момента 80% от световния уран идва от Казахстан. Държавната компания „Казатомпром“ обаче вече обяви съкращения на производството, тъй като мините започват да показват признаци на умора. Гиганти като Cameco направиха същото. Анализатори от Berenberg предупредиха за „значителни“ рискове за доставките, които биха могли „съществено“ да повишат цените.

Марк Чалмърс, главен изпълнителен директор на американската уранова компания Energy Fuels, заяви пред Financial Times, че очаква да види „повече компании, които намаляват прогнозите си“, отчасти защото остаряващите мини стават по-малко продуктивни. „Цялата екосистема трябва да бъде в баланс, а това не е така. На хоризонта се задават тъмни облаци“. 

Това ясно се вижда в цените на урана, които се търгуват на 76,70 долара за паунд. Въпреки че изумителният скок през 2024 г., който надхвърли 100 долара, е бил овладян, той се търгуваше в диапазона от 20 до 30 долара до 2020 г., територия, която изостави през 2021 г., за да продължи стабилния си възход до наши дни.

Има уран... но и загубено десетилетие

Проблемът не е, че няма достатъчно уран на планетата, а че не се правят достатъчно инвестиции, за да се предотврати спад в производството. Ядреният форум обяснява, че „Глобалните уранови ресурси са достатъчни, за да поддържат както настоящите операции на ядрената енергия, така и значителния растеж до 2050 г. и след това. Въпреки това, навременните инвестиции в проучване, добив и преработка са от решаващо значение, за да се гарантира, че тези ресурси се разработват и са налични, когато са необходими.“

„Червената книга“ на Агенцията за ядрена енергия на ОИСР обяснява, че „идентифицираните извлекаеми уранови ресурси в световен мащаб възлизат на 7,9 милиона тона, което представлява сравнително сигурни и предполагаеми ресурси, извлекаеми на пазарни цени.“ Според същия доклад разходите за проучване са едва 850 милиона долара годишно. Те обаче смятат, че са необходими „по-значителни инвестиции“.

Тази инвестиция би била добре дошла за един много по-спокоен свят, но според Световната ядрена асоциация вече има 60 ядрени реактора в процес на изграждане, а търсенето на уран се очаква да скочи с 28% през 2030 г. и със 100% до 2040 г. Проблемът е, че заработването на нова мина може да отнеме до 15 години, така че тези процеси значително забавиха търсенето на капитал, особено след като инвестициите от 2011 г. (Фукушима) бяха потопени от свят, който сякаш изоставяше енергията на атомното делене.

„Общо нашият екип прогнозира дефицит на уран от приблизително 17 500 тона до 2030 г. Очакваме този дефицит да се увеличи до приблизително 100 000 тона до 2045 г. с пускането на нови реактори в експлоатация“, обясняват от Goldman Sachs. 

Докато досега живеехме в свят с излишък на уран или поне с много малко внимание, което му се обръщаше, суровината ще влезе в центъра на вниманието на държавите като стратегически актив. Милиарди се харчат за нови реактори и енергийна революция, която доведе до това Япония да премине от изоставяне на тази форма на енергия към постигане на поне 20% от микса, до точката на повторно отваряне на централи, засегнати от бедствието във Фукушима. Остава да видим дали „горивото“ на деленето ще застраши целия процес или вълна от производство ще успее да спаси ядреното пробуждане.