Два ключови енергийни проекта на България с Румъния и Гърция влязоха в стратегически списък на ЕК

Икономика

Европейската комисия (EК) включи съвместния проект „Кармен 2“ между българския електропреносен оператор ЕСО и румънските преносен оператор „Транселектрика“ и разпределителното дружество Delgaz Grid S.A. в шестия списък с проекти от общ европейски интерес. Проектът на стойност близо 1 млрд. евро е насочен към дигитализация и разширяване на електропреносната мрежа на България и Румъния с цел модернизиране и увеличаване на нейните преносни способности за присъединяване на новоизграждащите се ВЕИ мощности, съобщиха от ЕСО . 

Сред 166-те трансгранични инфраструктурни проекта, които ще се ползват от ускорени процедури за издаване на разрешения и регулаторни процедури и ще бъдат допустими за финансова подкрепа от ЕС е и междусистемната връзка за водород между България и Гърция, стана ясно още от обявения план за действие за по-ефективно функциониране и и развитие на електроенергийните мрежи в общността. Списъкът е приет съгласно преразгледания Регламент за трансевропейските енергийни мрежи. С него се прекратява подкрепата за инфраструктурата за изкопаеми горива и се акцентира върху трансграничната енергийна инфраструктура на бъдещето.
Реализацията на проекта „Кармен 2“ ще насърчи трансграничното сътрудничество между България, Румъния и съседните държави Унгария, Молдова и Украйна. По него се предвижда до 2030 година да бъдат изпълнени инвестиции, целящи подобряване стабилността на мрежата и увеличаване на нейния капацитет, постигане на ефективност на разходите за разпределение на електроенергията, внедряване на механизми за управление на потреблението, оптимизиране работата на електроенергийната система.

В рамките на проекта Електроенергийният системен оператор на България ще изпълни инвестиции в размер на близо 1 млрд. лв. за модернизиране на електропреносната мрежа и увеличаване на нейния капацитет  в Североизточна България с цел оползотворяване на високия потенциал за производство на възобновяема електроенергия от над 8 000 MW, включително под формата на зелен водород.

Междувременно еврокомисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон представи най-новия план на Европейската комисия за инвестиции в развитието и подновяването на остарялата електропреносна инфраструктура, за да може тя да отговори на новите нужди от възобновяема енергия, докато енергийният преход се ускорява, съобщиха световните агенции.

Електрификацията на транспорта, наред с присъединяването към мрежата на нови офшорни вятърни паркове и слънчеви централи, са сред многото проекти, планирани за идните години.

ЕК очаква търсенето на електроенергия в Евросъюза да скочи с 60 процента до 2030 г. спрямо нивата от настоящата година, а отговорни за нарасналото търсене ще бъдат промишлеността, отоплението на домовете, електромобилите, както и някои проекти за водород.

"Мрежите също ще трябва да интегрират голям дял от непостоянната възобновяема енергия (…) Мрежите трябва да се адаптират към по-децентрализирана, дигитализирана и гъвкава система с милиони слънчеви панели по покривите и местни енергийни общности, споделящи енергия", посочва ЕК в своя план.

Според Комисията капацитетът на трансграничната инфраструктура между членките на ЕС трябва да се удвои през идните седем години. Това означава, че общо 584 милиарда евро (637 милиарда долара) ще трябва да бъдат изразходвани за развитие и модернизиране на електрическите мрежи, за да бъдат адаптирани към растежа на вятърната и слънчевата енергия, както и увеличеното потребление на електроенергия, предаде АФП, цитирана от БТА.

Трансграничният капацитет за пренос в ЕС трябва да бъде увеличен с 64 гигавата до края на десетилетието, като първоначална цел е за добавяне на 23 гигавата до 2025 г. Към момента ЕС разполага с капацитет за пренос по международни далекопроводи от 93 гигавата, пояснява Ройтерс.

Също така ЕК обяви 166 нови проекта от общ интерес (ПОИ), като по-голямата част от тях са в областта на електроенергията и водорода. Попадането в списъка с подобни проекти е предпоставка за кандидатстване за европейско финансиране през 2024 г.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

САЩ, Великобритания и Германия водят класацията за най-много Нобелови лауреати към 2026 г.
Световноизвестна британска историчка и тв водещ прави филм за съдбата на цар Самуил
Цените на петрола се повишават заради опасения за доставките от Близкия изток
„Мениджър“ отличи първите победители в Technovators League
Гърция въвежда дигитален контрол върху сделките със земеделска продукция
Времето: Слънчево, с приятни есенни температури
На 342,8 млрд. евро се изчислява общото икономическо въздействие на Филип Морис Интернешънъл в ЕС за периода 2021-2025
Две български безпилотни системи вече наблюдават Черно море, подготвя се трета
Андре Рийо се завръща в София: още едно голямо музикално преживяване с билети в More.com
Велислава Петрова: Създава се усещане, че търговските кораби са се превърнали в бойно поле
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
Разходите на мъжете за ботокс в САЩ изпревариха тези на жeните и достигнаха петгодишен връх
САЩ, Великобритания и Германия водят класацията за най-много Нобелови лауреати към 2026 г.
Цената на петрола сорт Брент се задържа близо до петмесечен връх на фона на напрежението в Близкия изток
Личен брандинг по Доналд Тръмп
12 начина да накарате шефа да ви обикнe
9 начина да се справите с трудния шеф
Германия и Франция договориха план за спасяване на европейската автомобилна индустрия
КТ „Подкрепа" предлага данъкът върху ваучерите да бъде осигурителна вноска
Абровски: Земеделските производители от сектор „Черупкови“ са най-пазарно ориентирани
Лукс на колела: 10-те най-скъпи коли, които можете да си купите в България
Китайският външен министър пристигна на официално посещение в България