Унгария – в мечешката прегръдка на Кремъл

Войната в Украйна постави много източноевропейски страни, сред които и Унгария, на горещо място. Западният свят оказа силна финансова и военна подкрепа за Украйна, като по този начин подчерта  незаконността на инвазията. В този контекст е наложително съюзниците на Русия да преоценят отношенията си с Москва. В случая с Унгария обаче, те са нещо повече от дипломатическо маневриране и обща външна политика, пише в статия за 4Libetry Ласло Варга от Republikon Institute.

Москва е от решаващо значение за енергийната стабилност на Унгария и тази връзка не може просто да бъде прекъсната или лесно да бъде смекчена. Грандиозният феномен на зависимостта на Унгария от Русия има дълбоки исторически и икономически корени. Това е повече от 60-годишен процес, който се разви в днешното геополитическо статукво, което позволява на Москва да държи Будапеща на къс пас. Основите на силната геополитическа зависимост бяха положени в ерата на комунизма от режима на Янош Кадар, който лобираше за съветския петрол. Първите черни капки стигнаха до Унгария през тръбопровода Friendship I. през септември 1963 г.

С директен достъп до суров петрол през съветския тръбопровод, държавата постави акцент върху създаването на адекватна инфраструктура за приемане и използване на съветския петрол. Пример са нефтохимическият завод Tiszai Vegyi Kombinát (TVK) и петролната рафинерия Dunai Kőolajipari Vállalat (DKV), създадени в средата на 60-те години, две институции с изключително икономическо значение за страната. От 1973 г. DKV произвежда две трети от преработените петролни продукти и унгарската петролна и химическа промишленост са поставени под зависимостта на СССР през 70-те години.

Забележителният спад на местното производство на газ през 80-те години постави на колене и унгарската икономика пред съветските енергийни източници. Падането на комунизма през 1989 г. доведе до скок в потреблението на дребно през следващите две десетилетия, докато вътрешното производство на газ се сви с 35% през този период, задълбочавайки зависимостта от руския внос.

Унгария започна да копае собствения си гроб и положи основите на собствената си енергийна зависимост в ерата на комунизма с изграждането на висококапацитетни съветско-унгарски тръбопроводи за природен газ и суров петрол, сключи дългосрочни транспортни договори със Съветския съюз на фона на тоталната липса на местно производство и алтернативни източници.

След като Съветският блок се разпадна, Унгария не се ангажира да развие инфраструктура за внос на суров петрол от алтернативни източници. Доставките по тръбопроводи бяха значително по-евтини от вноса на петрол чрез танкери, освен това щеше да е технически труден и капиталоемък процес за модернизиране на нейните рафинерии за обработка на различни видове петрол от други източници. Най-лесният начин скоро се превърна в единственият за страната.

Енергийните политики от миналото ясно определят днешните енергийни проблеми. Сегашното състояние на енергийната сигурност на Унгария може да се разглежда по-скоро като състояние на енергийна несигурност. Двигателят на националния промишлен и транспортен сектор все още се захранва от бензина и дизела, произведени в местните рафинерии от руски петрол, докато доставките на руски газ играят основна роля в производството на електроенергия. Суровината от Русия осигурява близо една пета от производството на електроенергия в страната и се използва в огромни количества от домакинствата за отопление, топла вода и готвене.

Страната получава 65% от своя суров петрол и 85% от природния газ от Русия. И все пак правителството изглежда съзнателно пренебрегва вредите от това да бъде геополитическа марионетка на Русия чрез непрекъснати проруски мерки . Убедителен пример за последователно приятелската политика на режима на Орбан към Москва е дългосрочната сделка за доставка на газ, която беше сключена в края на септември 2021 г.

Тази мярка предотвратява вноса на газ от други източници в условията на 15-годишния договор. Будапеща доброволно се отказа от диверсификацията на доставките и източниците на природен газ и реши да разчита изцяло на Русия.

Войната в Украйна показа сериозността на енергийната зависимост на Унгария от Русия и спешната необходимост от търсенето алтернативи да влезе в дневния ред на унгарското правителство.

Поради енергийния микс на страната, базиран на суров петрол, природен газ и ядрена енергия (всички те се реализират с огромни количества руски доставки или технологии), алтернативите са оформени около споменатите източници.

Понастоящем подновяването на хърватския втечнен природен газ и изграждането на италианско-словенския интерконектор изглеждат като рационални варианти, но последният може да бъде реализиран само чрез финансова подкрепа на Recovery and Resilience Plan (RRP) на ЕС, което прави случая с Унгария още по-сложен. Фондът беше блокиран от Брюксел поради опасения за върховенството на закона, свързани със системни нередности, включващи корупция и измами при разпределянето на публични средства.

Можем да подходим към проблема от друга гледна точка, а именно от Пакш, където се намира единствената ядрена централа в Унгария. Ядрената енергия създава илюзията, че страната има собствена резервна батерия като алтернатива на обвързването с руските тръбопроводи. АЕЦ „Пакш” осигурява около половината от електроенергията в страната и правителството подкрепя изграждането на още два нови енергийни реактора. Горивото обаче трябва да се доставя от Росатом, което връща Унгария към началната точка на диверсификация на доставките и облекчаване на независимостта.

Режимът на Орбан, вместо да види вредата от огромното руско присъствие в енергийната индустрия, се фокусира върху потенциала ѝ. Именно евтиният газ помага на управляващата партия Фидес да поддържа ниски цени на енергията за домакинствата. Министър-председателят Виктор Орбан постави огромен акцент върху евтината енергия през първия си мандат и правителството приложи намаления на цените , което беше фактор в изборната победа през 2014 г.

Освен това много десни организации, свързани с правителството, печелят от прегръдката с Русия. Държавният електрически гигант MVM Group дари половин милиард унгарски форинта на номинално независимия Форум за гражданско единство, близка до властта неправителствена организация, споделяща ценностите на Фидес, включително враждебност към ЕС и опозиционни политици.

Заслужава да се спомене и случаят с колегиума на Матиас Корвин. MCC е силно селективен колеж, който служи за създаване на силно десен интелектуален слой в Унгария. MCC не само е тясно свързан с правителството, но той наистина е най-важният негов актив за създаване на силна националистическа и консервативна идеология. Бордът на MCC се ръководи от Балаш Орбан (съвпадение на фамилията), който изпълнява двойна мисия. Първо, изпълнявайки функциите на държавен секретар, второ, наблюдавайки работата на институцията и прясно получената помощ от правителството под формата на имоти, парични инжекции и акции.

Частната образователна институция е 10% акционер в петролната компания MOL, вторият ключов участник в унгарската енергийна политика след MVM. Взети заедно, руската енергия е от решаващо значение за правителството, за да поддържа сигурна избирателна база и да поддържа производството на техния собствен десен мироглед, изпълнявайки целта на меката пропаганда за управляващата партия.

Наследството на СССР е руската тръбопроводна инфраструктура, която изпомпва суров петрол и природен газ в страната, сякаш Унгария е отдалечена част от Русия. Без реални алтернативи на руските доставки, без диверсификация на енергийния микс с внос от чужбина или перспективи за облекчаване на руското присъствие в ядрения сектор, страната остава силно зависима от отношенията ѝ с Русия.

Фидес отчаяно се придържа към своя източен съюзник и се възползва от ситуацията, но по-нататъшното ескалиране на войната в Украйна може да постави под въпрос валидността на неговите последователни мерки в полза на Русия. Унгария трябва да остане съюзник на Русия, за да гарантира своя енергиен и първичен внос на енергийни носители.

Тъй като Унгария не може да се отдели от Русия поради необходимостта от внос, има малък, но валиден шанс за дипломатическа изолация на Унгария от много страни от Западния блок, което впоследствие би довело до икономически шок. Без краткосрочно решение на хоризонта, пътят на Унгария към смекчаване на независимостта ѝ от Русия изглежда дълъг и неравен.

Едно нещо е ясно - правителството трябва да предприеме обмислени, но незабавни действия за разнообразяване на доставките на първични енергийни носители и създаване на ядрени стратегически съюзи извън Русия, за да гарантира енергийна стабилност и сигурност. При сегашното статукво Унгария остава в капан, жадна за руски суров петрол и природен газ, в ноктите на Кремълската мечка.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка