А какво става с 50 млрд. куб/м газ годишно, когато стигнат до границата между Турция и Гърция?

Отказът от проекта „Южен поток” и подписаното споразумение с Турция за алтернативен проект за газов транзит, поставят нови въпроси. През Турция се планира да преминават 63 млрд. м3 годишно. На кого ще бъде продаван този газ и по какъв начин, пита в коментара си за Лента.ру Кирил Шишов:

В момента има яснота само за част от газа, който ще купува Турция. Става дума за 14 млрд. куб. метра газ годишно. Открит остава въпросът как ще се разпределят останалите 50 млрд. куб. метра.

Официалните лица

Интересно е, че идеята за „Южен поток” все още не е напълно изоставена. Путин и Ердоган са обсъждали не само увеличението на износа на газ от Русия за Турция, но и строителството на нов газопровод по дъното на Черно море. Както отбеляза по-късно шефът на „Газпром” Алексей Милер, по него ще бъдат доставяни 63 млрд. м3 и дори началната точка е същата, която беше предвидена за „Южен поток” — компресорната станция „Руская” в Краснодарския район.

„Газпром” предлага да доставя до границата на Турция и Гърция около 50 млрд. м³ от договорения обем и там да бъде построен „газов хъб”. Т.е. руският газ ще се окаже отново в Южна Европа, просто заобикаляйки България, която, по думите на руския президент, ще загуби 400 млн. евро за транзита годишно.

Пресслужбата на „Газпром” засега отказва официално да коментира информацията за новия проект, отпращайки към публикувано прессъобщение на сайта на компанията. В него на практика дума по дума се повтаря информацията, разпространена вече от медиите.

Логиката на бизнеса

Както е известно, дяволът е в детайлите. А детайлите са такива, че на официалния сайт на „Газпром” прословутият „газов хъб” както го нарекоха някои медии, се нарича „точка на заустване”. И с това се изчерпва информацията. Възникват напълно закономерни въпроси: къде и по какъв начин газът от посочената „точка” ще се движи нататък? И както изобщо представлява тя - газоразпределителна станция, газово хранилище, завод за производство на втечнен природен газ? В края на краищата, по някакъв начин трябва да се реализират тези огромни количества гориво, стигнали до "точката на заустване”.

Вероятно „точката” няма да бъде точно завод за втечнен газ. За това, според експертите, има съществени пречки.

В частност, фактът, че „точката на заустване” в този случай трябва да е по-близо до морския бряг, в дадения случай – турския. Турция обаче се притеснява да пуска танкерите с втечнен газ през акваторията на Черно море – релефът на морското дъно в Босфора и Дарданелите не е подходящ за това. Следователно тръбата трябва да се удължи до другия бряг на Балканите – Гърция. С Гърция обаче още никой не е договарял това.

От всичко дотук следва, че от „точката на заустване” трябва да се строи тръба. Така мислят и представители на индустрията, пожелали анонимност, с които Лента.ру разговаря.  

В действителност „Газпром" ще направи същото нещо, което щеше да прави по "Южен поток". Единствената разлика е, че в отхвърления проект, вече бяха постигнати споразумения с всички страни, през които газът трябваше да минава транзитно. Сега трябва да започнат нови преговори. На първо място с Гърция, първа на пътя на тръбата. Но тя е  член на Европейския съюз. С всички произтичащи от това последици.

ЕС, както е известно, отдавна се противопоставя на строежа на „Южен поток”, тъй като в сегашния си вид той противоречи на Третия енергиен пакет, одобрен от Европейската комисия. „Северен поток”, който снабдява Германия с руски газ по дъното на Балтийско море, е приет за изключение от правилата и не попада под ограничителните мерки (б.р. тъй като самият газопровод е изцяло в морски води и попада в т.нар. офшорна зона, за която са в сила законите на международното, а не на европейското право).

ЕС изисква от страните членки да спазват Третия енергиен пакет, според който добивните компании не могат да притежават едновременно разпределителни и транспортни мрежи. Те са задължени или да продадат активите си на ЕС, или да предадат правото на управление на независими компании от ЕС. Освен това, ако тръбите са под управлението на чуждестранна фирма, тя трябва да премине допълнителна процедура за сертификация.

Следователно никой, включително хората, които имат отношение към газовата индустрия, не може да каже как конкретно ще се осъществи новият амбициозен проект за доставка на газ от Русия към Европа от юг.  Яснота може да има едва когато „Газпром” публикува технико-икономическите параметри на проекта. И това трябва да стане съвсем скоро. Както заяви Алексей Милер в понеделник, тези параметри ще бъдат подготвени за три месеца. Краткият срок се обяснява с това, че „Газпром” само ще доработи готовия проект „Южен поток”, в който се променя единствено крайната точка на доставките.

Погледът на пазара

Според главния анализатор на "Нордеа Банк" Денис Давидов бъдещото развитие на тръбопроводната система „може и трябва да е насочено към страните в Южна Европа”. „Т.е. може да се каже, че ще бъде създаден своеобразен аналог на „Южен поток”,  чието преимущество е, че Турция е по-заинтересована  и по-готова за сътрудничество, като така се премахват противоречията с Третия енергиен пакет на ЕС и България”, коментира Давидов.

Заради проблема последващото разпределение на газа от „точката на заустване” се прехвърля към Турция. „Турция става транзитна страна, строи газопровод в Гърция, включва се към газопроводната мрежа на южна Европа и така излиза, че се продава не руски, а турски газ”, казва съветникът на председателя на съвета на директорите на "Локо Банк" Константин Комисаров. В същото време Русия се освобождава от много политически проблеми.

Много от европейските медии прогнозират усложнения с допълнителните доставки на газ в Европа. Според Times руският президент, отказвайки се от „Южен поток”, е обявил газова война на Европа. Няколко издания отбелязват, че Москва може да съжали за плановете си да строи газопровода в Турция, тъй като Анкара е проблемен потребител.