Изток-Запад, Север-Юг

Трябва ли да се строи „Южен поток”? Политическият Изток и Запад все още не откриват възможните допирни точки на консенсус по този въпрос. За бизнеса обаче отговорът е един и той е съвсем кратък – „Да”. Колкото повече газопроводи, толкова по-добре, защото това означава енергийна сигурност за Европа. Основният аргумент в подкрепа на проекта от името на бизнеса идва от Бернд Фогел, изпълнителен директор на Opal Gastransport. Компанията оперира газопровода OPAL, който е най-големият в Северозападна Европа, с дължина 472 км. Той осигурява около една трета от потреблението на природен газ в Германия. Заедно със северноевропейският газопровод NEL, който е с капацитетни възможности да задоволява още около една пета от потреблението в Германия, OPAL осигурява връзката между най-големите запаси на природен газ в Сибир и газовата мрежа в Западна Европа.

Бернд Фогел, изпълнителен директор на Opal Gastransport

Двете наземни газопреносни системи се захранват от морския газопровод „Северен поток”, който тръгва от залива Портовая, близо до руския гр. Виборг, простира по дъното на Балтийско море на дълбочина 200 м. и излиза край Лубмин, Германия (вижте по-долу видео за изграждането на "Северен поток") . Между другото точно в този район е една от затворените атомни централи, вследствие на приетата от правителството на Меркел националната стратегия  за постепенно ликвидиране на ядрената енергетика и преминаването към безопасни, екологични възобновяеми източници на енерегия. Германците са твърдо убедени, че природният газ е

мост към ерата на възобновяемата енергия. Само един факт в подкрепа на това убеждение: газовите централи произвеждат около 50% по-малко емисии на въглероден окис от захранваните с въглища. „Германия все още използва големи количества кафяви и черни въглища в промишлеността, а в дългосрочен план се предвижда 50% от нужната електроенергия да се произвежда от възобновяеми източници. Очевидно е, че газът е алтернативата за набавянето на останалите 50% като постепенно измества въглищата”, коментира и Ервин Зелеринг, министър-председател на федерална провинция Мекленбург-Предна Померания”, на чиято територия излиза „Северен поток”.

Прогнозите за потребление на природен газ в Европа са за нарастване от 508 млрд. куб.м. през 2009 г., до 626 млрд. куб.м. през 2030 г. С планиран годишен капацитет от 63 млрд. куб. м. и директен достъп до руските газови запаси, „Южен поток” се очертава като ключова инфраструктура, която трябва да попълни недостигащите количества газ в Европа. „Южен поток” е

липсващият елемент, който би заличил една от демаркационните разлики между Севера и Юга. Той ще осигури свързаност на значителен регион от Стария континет, който не е добре подсигурен в момента – държавите от Централна и Югоизточна Европа, посочва Бернд Фогел. Сред тях е и България, където делът на синьото гориво в енергийния микс на страната е 42%  - т.е. нашата икономика е силно зависима от този ресурс. За сравнение, средният процент за страните от Западна Европа е 25%. А руският газ си остава най-конкурентен като цена в сравнение с всеки друг подобен източник. Норвежкият газ, който към момента е алтернативата за Западна Европа, е по-скъп, а и запасите в Северно море са на изчерпване, казва Франк Рау, главен съветник за „Северен поток” и „Южен поток” в германската компания Wintershall.

Проект от мащабите на „Южен поток” със сигурност ще ускори и икономическият растеж в Югоизточна Европа, казват от „Южен поток транспорт” – компанията, която отговаря за изграждането на морската част на газопровода. Акционери в нея са „Газпром” с 50%, италианската Eni с 20%, германската Wintershall с 15% и френската EdF също с 15%. Това ще бъде един от

най-големите инфраструктурни проекти в света и ще ускори икономиките на държавите през които преминава чрез създаване на нови работни места и генериране на инвестиции, обяснява Яспър Янсен, говорител на „Южен поток транспорт”. По предварителни изчисления само в България строителството на газопровода ще генерира директен прогнозен положителен финансов резултат в размер на 16,7 млрд. евро през първите 25 години експлоатация, включително приходи от транзитни такси, данъци за българския бюджет, създаването на преки нови работни места и допълнителна заетост откъм логистика, квалификация на кадри и т.н. В сметките на този етап не са включени възможните още преки финансови ползи, ако се реализира намерението на българска територия, там, където морската част от газопровода излиза на сушата да бъде построена и газ станция, която да произвежда електричество – за вътрешно потребление и за износ. От техническа гледна точка условията са налице, тъй като в нашата част, на изхода на тръбите газът ще излиза под достатъчно голямо налягане – до 300 бара. Изисква го самата специфика на проектирането на тръбопровода, който, съизмерим със „Северен поток”, наистина е в пъти по-мащабен. „Северен поток” се състои от две тръби, положени на 200 метра дълбочина на морското дъно, докато „Южен поток” ще има четири линии, на дълбочина 2200 метра. С капацитет за пренос до 63 млрд. куб. м. годишно, срещу капацитета от 55 млрд. куб.м. годишно на „Северен поток”.

И все пак, ще се строи ли „Южен поток”, след като геополитическият възел между Брюксел и Москва сякаш все повече се затяга? Да, отговарят без колебание от „Южен поток транспорт”. През ноември започва полагането на тръбите в руски води – по 2-3 километра всеки ден (целият газопровод е с дължина 930 км.)

Но какъв е смисълът да спускате тръби в морето, след като не е ясно дали ще бъде разрешено на България да продължи строежа на сушата, пита Сърбия. „Вярваме, че докато положим тръбите в Черно море, ще се реши и проблемът със сухопътната част. Когато поръчахме тръбите за „Северен поток”, още не бяхме получили всички необходими разрешителни за започването на изграждането му”, обобщава оптимистично директорът по комуникации на германската компания  Wintershall, Михаел Засе.

Ирина Велева, София- Лубмин-София