Има ли алтернатива руският газ

С надеждата да намали зависимостта си от руския газ, Европа гради планове не само за ирански, но и за азербайджански газ. Трансадриатическият газопровод (ТАП) бе на границата на провала, но в стагнираща Европа неочаквано се намери нов инвеститор. Само че Русия едва ли си струва силно да се тревожи по този повод.

Наскоро се появи неофициална информация, че Евросъюзът се надява да ограничи зависимостта си от руския газ с помощта на иранското синьо гориво. Техеран обаче, оказал се в обща „санкционна лодка” с Москва, води двойна игра. От една страна се сближава с Русия, а от друга – се надява да стане енергиен доставчик на Европа.

Едновременно с това Европа си спомни за още една алтернатива на руския газ – азербайджанския от находището Шах Дениз, чиито запаси се оценяват на повече от 1 трлн. куб. м. природен газ. Идеята е от него да се правят доставки през Трансадриатическия газопровод, заобикаляйки Русия.

Само че, както и да успокоява Европа своите потребители, нито Иран, нито Азербайджан са в състояние да бъдат сериозни конкуренти на руския газ в Европа. И то дори в случай, че ЕС окончателно забие последния пирон в ковчега на проекта за изграждането на „Южен поток”. Строителството на този газопровод изобщо не е свързано със зависимостта от Русия и нейното синьо гориво. То е пряко свързано със зависимостта на ЕС от Украйна и нейните транзитни мощности.

Новата надежда Шах Дениз

Колкото до азербайджанския газ, за Европа се появи нов шанс той все пак да се добере до нея. Заобикалящият Русия проект за Трансадриатически газопровод (TAП) бе почти погребан след като германският концерн E.Оn и френският Total обявиха през февруари тази година намеренията си да излязат от проекта. Total държеше 10% от TAP, E.On – 9% . В края на септември двете компании изпълниха намерението си и финансирането на газовия коридор се оказа застрашено.

Неочаквано, ситуацията бе спасена от компанията Enagas – един от най-големите газови доставчици в Испания.

Enagas почти изцяло изкупи дяловете на E.On и Total като стана притежател на 16% от акциите на TAP. Останалите 3% акции  купи друг акционер – европейският газопреносен оператор Fluxys, който по този начин увеличи дела си в TAП от 16 на 19%. Акционерните дялове в ТАП сега са разпределени така: британската ВР (20%), азербайджанската нефтено-газова компания SOCAR (20%), норвежската Statoil (20%), Fluxys (19%), Enagas (16%) и швейцарската AXPO (5%).

„Безспорно, съжаляваме за излизането на E.On и Total от проекта. Разбира се, всяка компания е в правото си да реши дали дадени активи са подходящи за инвестиционния й портфейл”, посочва финансовият директор на TAП Лутц Ландвер. Според него испанският доставчик Enagas е не по-малко ценна придобивка за проекта, особено като се има предвид нейният „конкретен тясноспециализиран опит”. Така че, „в крайна сметка проектът само печели от смяната на инвеститорите”, смята германският му ръководител.

Предполага се, че Европа ще получи първия азербайджански газ през 2020 година (макар по-рано да се планираше това да стане през 2018–2019 г). Стартовата точка на газопровода е на  гръцко-турската граница, където TAП ще се свързва с прекосяващия Турция Трансанадолски газопровод (TANAP). Оттам нататък TAП трябва да продължи 550 км по територията на Гърция, 210 км – по територията на Албания, да пресече Адриатическо море (105 км) и да излезе на сушата в южната част на Италия. Първите капиталовложения се очаква да бъдат направени още през 2015 г., обяви наскоро Ландвер.

Проектът за Трансадриатическия газопровод е привлекателен за Гърция, Албания и Италия не само защото осигурява достъп до запасите на каспийски газ.

Гърция, която все още е в сериозна икономическа криза, ще получи ключова роля в реализирането на проекта. От общо 880 километра, колкото е цялата дължина на газовото трасе, 540 километра са именно на нейна територия. Точният маршрут на полагане на тръбите в северната част на Гърция все още не е определен, тъй като много градове, общини и граждански организации протестират срещу строителството и настояват за промени в набелязания план.

Албания, която до момента е изолирана от енергийната мрежа на ЕС, благодарение на ТАП, може да промени това положение, уверен е зам.-министърът на енергетиката и промишлеността на страната Дориан Дуцка. „Благодарение на TAП Албания ще стане част от южния газопровод и ще се влее в енергийната система на региона”, посочва той. Освен това, страната може да спечели приблизително 1 млрд. евро под формата на преки чуждестранни инвестиции, нови работни места и допълнителни бюджетни приходи от данъци и такси.

Още по-важно за Албания е, че според първоначалния замисъл ТАП ще се свърже на нейна територия с Йонийско-Адриатическия газопровод, за който се предполага, че ще доставя газ в местните мрежи на Западните Балкани.

А дали е така?

Всъщност всички тези алтернативи на газпромовския газ са просто манипулирани факти, за да се покаже, че диверсификацията на доставките не е просто голи думи, а се работи здраво в тази посока.

Първо, все още няма и помен от каквито и да е тръбопроводи за доставка на газ от Иран или Азербайджан. Освен това, от тях ще може да се черпи газ най-рано през 2020 г. и то само при условие, че бъдат решени проблемите с инвеститорите и политическата нестабилност в регионите, през които трябва да преминават тези тръби. За сравнение: „Южен  поток” вече се строи като първите участъци на територията на Русия са подготвени, а през лятото беше сложено началото на работата и в европейските транзитиращи държави – в частност, в България. Инвестори и пари за проекта отдавна са намерени, подизпълнителите са избрани, нещата вървят и първите доставки по европейската част на газопровода трябва да тръгнаат още през 2016 година.

И накрая, мощностите на газопровода за доставки както на ирански, така и на азербайджански газ в Европа са крайно недостатъчни. Според независими разчети, в началото на 2020 г. Иран ще може да доставя в Турция и Европа 10–20 млрд. куб. м. годишно при условие, че бъдат свалени в най-скоро време санкциите против Техеран и бъде осигурен поток от инвестиции в страната.

Максималната мощност на ТАП е 20 млрд куб. м. годишно, на които Европа може да разчита не веднага, а едва към 2025 година и то, при оптимистичния вариант за развитие на проекта. По същото това време „Южен поток” ще може да доставя в Европа 63 млрд куб. м. газ.

Като цяло Газпром доставя в Европа над 160 млрд куб. м. газ по разчети за 2013 година. Хипотетично би могъл да загуби дял от максимум 30–40 млрд куб м. на европейския пазар заради иранския и азербайджанския газ.

Но на практика, може и да не загуби нищо, тъй като в момента, в който се появи алтернативното синьо гориво в Европа, на нея вече ще са й нужни 100 млрд. куб. м. газ допълнително над сегашното потребление – по разчети на гръцкия министър на енергетиката Янис Маниатис

Мнението му споделя и Тедорос Тсакирис, преподавател по геополитика в кипърския университет в Никозия. Той също не смята, „Южет поток” и TAП са конкуренти. „Южен поток не увеличава зависимостта на ЕС от руските газови доставки и няма амбиция да завоюва нови пазари. Той е просто алтернативен коридор за изпълнение на постигнати вече договорености за снабдяване с газ”, казва той.

На всичко отгоре, ако Европа договори в началото на 20-те години на 21 век само 30–40 млрд куб м. допълнително гориво, количествата може да се окажат недостатъчни за задоволяването на растящото потребелние. Което означава, че ще трябва да моли Русия да увеличи доставките си.

На фона на всичкотова изглежда доста странно различното отношение на Еврокомисията към TAП и „Южен поток” по въпроса за съответствието на проектите към нормите от Третия енергиен пакет на ЕС. TAП подаде заявка за сваляне на ограниченията през 2011 г., а през 2013 г. ЕК извади газопровода от действащите норми на енергопакета.

„Южен поток” (както и германският национален газопровод Opal) обаче се сблъскаха с крайно резкия отрицателен отговор на Европа  - „Южен поток” не е в синхрон със законодателството на ЕС и трябва да бъде спрян. За Opal също има критики, че не отговаря на изисквания на Третия енергиен пакет.

Впрочем, Русия вече се подготвя за варианта, че „Южен поток” така и няма да получи особен статут на международен газопровод, поучена от негативния си опит по освобождаването на „Северен поток” от действието на Третия енергиен пакет.

Преди началото на строителството на морската част на „Южен поток” (б.р. което се очаква да започне през ноември тази година) Газпром подготови модел, с който да може да се отговори на изискванията на Третия енергиен пакет. Според него сухопътните участъци на газопровода няма да се контролират от Газпром, а от национални консорциуми между държави, повечето от които са в състава на ЕС. Въпросът за предоставяне на достъп на трети страни до газопровода (б.р. също изискване в Третия енергиен пакет) се доработва, а тарифите ще се определят от местните оператори.

Източник: Взглядь