Над 1 млн. лв. глоба за ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи имуществена санкция от над 1,1 млн.лв.  на  трите ЕРП-та  - "ЧЕЗ Разпределение България" АД, "ЕВН България електроразпределение" ЕАД и "Енерго-про мрежи" АД за нарушения на Закона за защита на конкуренцията.

Според антимонополния орган трите електроразпределителни дружества са определяли и налагали необосновано високи цени за ползване на стълбовната електроразпределителна мрежа ниско напрежение, с което „се предотвратява, ограничава и нарушава конкуренцията на дефинирания засегнат пазар и се засягат интересите на потребителите”.

В тази връзка КЗК е наложила имуществени санкции в размер на 558 446 лева на „ЧЕЗ Разпределение България" АД, 441 380 лева на „ЕВН България електроразпределение" ЕАД и 167 256 лева на „Енерго-про мрежи" АД. Общият размер на санкциите и за трите ЕРП-та е 1 167 082 лева.

КЗК е постановила и прекратяване на нарушенията и незабавно изпълнение на решенията по отношение прекратяването на тези практики.

Предмет на производството са били условията, при които ЕРП предоставят права за изграждане на електронносъобщителни мрежи върху стълбовната ЕР мрежа ниско напрежение (НН). ЕР мрежа е собственост на ЕРП и се използва за осъществяване на основната им дейност - разпределение на ел. енергия. Отдаване под наем на части от нея е допълнителна дейност за ЕРП. Нещо повече, поддържането на ЕР мрежата е за сметка на приходите от основна дейност. Т.е. приходите от допълнителната дейност идват за сметка единствено на допълнителните разходи, които са пряко свързани с нея, посочват от КЗК.

Пазарният анализ установил, че не съществуват други способи, които са икономически целесъобразна алтернатива на стълбовната ЕР мрежа НН за изграждане на електронносъобщителни мрежи, поради което всяко ЕРП е предприятие с господстващо положение в границите на лицензионната си територия.

Разследването установило още, че ЕРП-та не водят отделно счетоводство за процесната дейност и не прилагат счетоводен модел за разпределение на разходите на такива, наложени от лицензионната дейност, и такива, които са предизвикани от отдаване под наем на стълбовната мрежа. В тази хипотеза дори и да съществуват допълнителни разходи, свързани с допълнителната дейност, липсата на отделно счетоводство означава, че тези разходи се отчитат като разходи, свързани с лицензионната дейност.

КЗК стига до извода, че наемната цена е определена, без да бъдат отчетени факторите, които обективно влияят на нейния размер. Видно от представените обосновки на цената ЕРП отчитат едни и същи разходи в разходната част и на лицензионната, и на процесната дейност. Включването на разходи в цената на процесната услуга, които са част от лицензионната дейност, необосновано натоварва наемната цена с добавена стойност и естествено води до нейното увеличение. Поради това процесните цени са необосновано високи и имат експлоатативен ефект върху електронносъобщителните оператори и техните клиенти.

Решенията на КЗК могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд.