Световната банка: Управлението на енергетиката в България е свръхусложнено

Световната банка изготви експертен анализ в отговор на искане от страна на българското правителство от месец март 2013 г. да се извърши оценка на проблемите и предизвикателствата в българския енергиен отрасъл след кризата от месец януари 2013 г. 

Според анализа в енергийния отрасъл има големи финансови дефицити, които увеличават условните пасиви на държавата. В информацията се посочва, че в основата на високите разходи е ниското търсене на енергия, слабо регулираният ръст на възобновяемите енергийни източници, злоупотребата със стимули за ко-генерация, дългосрочните договори за закупуване на енергия (ДЗЕ) и неефективните стимули за търговия/износ.

В тази връзка обществото в България е загубило доверието в управлението на енергийните дружества и в надзора на правителството върху електроенергийния отрасъл. Според Световната банка у нас е широко разпространено мнението, че някои държавни служители и ръководители на предприятия имат инвестиции в енергийния отрасъл, което подкопава общественото доверие.

Българският енергиен холдинг (БЕХ) е ненужно ниво на държавен надзор, показва анализът. Бюджетният принос за целеви програми за социално подпомагане възлизат на една трета от нивата през 2003 г. – намаляването на нивото и обхвата на социалните помощи правят енергията недостъпна за бедните, се посочва в оценката. Затова е необходим комплексен пакет от мерки за подобряване на общественото доверие, финансовата жизнеспособност и достъпността на услугите.

От Световната банка препоръчват повишаване на авторитета, независимостта и капацитета на енергийния регулатор; премахване на стимулите, водещи до неефективни инвестиции и поведение на търсене на лесна печалба, както и решаване по справедлив начин проблема с финансовите задължения, произтичащи от договорите за закупуване от възобновяемите енергийни източници, ко-генерацията, дългосрочните договори за изкупуване на енергия, както и нереализираните инвестиции.

В оценката на Световната банка се посочва още, че управлението на сектор „Енергетика” в страната е усложнено, като е уточнено, че държавната собственост през холдинга БЕХ компрометира прозрачното и професионално управление на държавните енергийни предприятия, а държавните активи са оценени неефективно.

Отбелязва се също така, че нарастващите държавни задължения се крият, което затруднява оценката на въздействието върху държавния бюджет. Според анализа големият дял от производствения капацитет на предприятия, които "трябва да работят", прави системата недостатъчно гъвкава за постигане на конкурентоспособен и по-ефективен пазар на електроенергия.

Като груби нарушения в стимулите от страна на България се посочват продажбите на енергия от страна на ко-генераторите по преференциални цени, които обаче изкупуват обратно по-евтина енергия за собствено ползване. В документа се отбелязва и липса на балансиращ пазар и енергийна борса, затова може да се постигне конкурентен и по-ефективен пазар, но трябва основно да се преосмисли пазарният преход. 

Международната банка за възстановяване и развитие отбелязва и липса на независимост и капацитет на енергийния регулатор в България – ДКЕВР. Липсата на независимостта на ДКЕВР се аргументира с двете смени на председателя на регулатора за последната половин година, когато решението за намаляване на цените на тока е било предварително обявено от държавните служители и следваше промяна в Закона за енергетиката, позволяваща намаляване на цените.

В същото време ДКЕВР бива обвинявана, но пък няма правомощия за вземане на необходимите политически решения, за да се решат проблемите в електроенергийния отрасъл. Отбелязва се и това, че някои регулаторни решения са непредвидими и не са напълно разбираеми или подкрепени с прозрачна информация.

Световната банка сигнализира за недостатъчния технически и финансов капацитет на ДКЕВР, с които да изпълнява задълженията си. В доклада се дава обяснение, че числеността на персонала е малка – 128 души, имайки предвид обхвата на дейностите, които включват електричество, газ и води, а около 15 са експертите, които покриват сектор „Електричество”.

Бюджетът е недостатъчен и на предпоследно място по размер на един зает в Европа, като в същото време е част от централния бюджет и не е отделен и защитен. Подчертава се липсата на основни регулаторни принципи – това са рамка на счетоводните стандарти за регулирани комунални услуги, бенчмаркинг на разходите за регулирани комунални услуги, напр. генериране, пренос и разпределение, а разпределението на квоти за регулирания пазар не се базира на принципа за ефективност.

Целта на информацията е да подпомогне правителството при вземането на решения как да се подобри общественото доверие в управлението на енергийния отрасъл, как да се подобри финансовото състояние на отрасъла и как да се предостави необходимата подкрепа за бедните домакинства така, че да могат да си позволят екологично устойчиви и надеждни енергийни услуги.

Оценката е изготвена от Световната банка в много кратки срокове, въз основа на данни, предоставени от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), Националният статистически институт (НСИ) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП), съобщава "Фокус". Тази кратка оценка не може да замести един по-подробен анализ, който би предоставил информация и насоки за конкретните стъпки за изпълнение реформи, се подчертава в доклада.