Балканското турне на Урсула фон дер Лайен

Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен завърши в края на миналата седмица голяма балканска обиколка, в която посети Албания, Босна, Северна Македония, Сърбия, Косово и Черна гора.

Тя обеща на страните от региона 6 млрд. евро за всички в близко бъдеще, съгласно одобрения от ЕС „План за растеж“, и евентуално членство в ЕС. Въпреки това, както ясно заяви ръководителят на Европейската комисия, балканските страни тепърва трябва да заслужат и двете, и то, всяка по свой начин.

Урсула фон дер Лайен очерта основната идея на балканската си обиколка в първата посетена от нея страна - Албания. Там тя обяви, че приоритет на втория ѝ мандат като ръководител на Европейската комисия ще бъде разширяването на ЕС. А точно преди пътуването си до Балканите кабинетът на Урсула фон дер Лайен одобри представените от балканските страни предложения за реформи за следващите три години. Това означаваше, че Брюксел официално им дава зелена светлина за отпускане на 6 млрд. евро, предвидени в Плана за растеж за Балканите.

Единствено Босна нямаше късмет - нейната кандидатура беше счетена за непълна от Европейската комисия и върната за преразглеждане. Според европейски дипломатически източници  молбата на Босна за пари от ЕС е била отхвърлена, тъй като някои от предвидените за Босна реформи не са били напълно съгласувани поради разногласия между двете ѝ държавни образувания - Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация. По този начин Европейската комисия изпрати сигнал на Босна още преди нейният шеф да пристигне в Сараево: ако има съгласие по реформите, ще има пари. Досега Урсула фон дер Лайен е обещала на босненците „спешно отпускане“ на 20 млн. евро за справяне с последиците от неотдавнашните катастрофални наводнения.

Все пак ръководителят на Европейската комисия обеща на всички балкански страни, които посети миналата седмица, не само 6 млрд. евро от Плана за растеж, но и бъдещо членство в ЕС.

Както обаче Урсула фон дер Лайен ясно заяви, предстои тепърва да заслужат и едното, и другото.

Когато в Тирана ръководителят на Европейската комисия беше попитан директно кога Албания ще може да стане член на ЕС, тя  отговори уклончиво: „Това зависи от работата и заслугите“. Отговорът на Урсула фон дер Лайен не добави оптимизъм на Албания, с която ЕС започна преговори за присъединяване едва преди две седмици, въпреки че получи статут на кандидатка преди десетилетие.

Дори Черна гора, която ръководителят на Европейската комисия похвали за „темпото и качеството на реформите“, не получи потвърждение за плановете си да се присъедини към ЕС през 2028 г. Урсула фон дер Лайен само нарече тези планове „много амбициозни“ и препоръча на черногорците да „работят усилено за реализирането им“.

Препоръка за по-усилена работа получиха и косовските власти. В замяна на това ръководителят на ЕК обеща дори не дата за присъединяване към ЕС, а момент, в който европейските санкции, които Брюксел използва миналата година, за да накаже Прищина за „некоординирани действия“, ще бъдат отменени.

Шефът на Европейската комисия не зарадва и ръководството на Северна Македония. След като потвърди отпускането на 52 млн. евро от предвидените за страната 750 млн. евро до края на годината по Плана за растеж, тя не подкрепи искането на македонските власти за отлагане на влизането в сила на конституционните изменения за правата на българското малцинство. Скопие се съгласи с това условие, за да може България да деблокира преговорите за присъединяване към ЕС, но настоява нововъведенията да влязат в сила след приключване на процеса на европейска интеграция и да не се поставят нови условия. Сигналът, който Урсула фон дер Лайен изпрати до Скопие, беше различен: първо конституционни промени, а след това всичко останало.

От Сърбия, по признанието на президента Александър Вучич, ръководителят на Европейската комисия е поискал „много по-тясна координация на външната ѝ политика с ЕС“.

Самата Урсула фон дер Лайен обаче не отдели особено внимание на това в Белград. Нещо повече, тя заяви, че въпреки участието на сръбските министри в неотдавнашната среща на върха на БРИКС в Казан, присъствието ѝ в Белград е „ясен знак на вяра, че бъдещето на Сърбия е в ЕС“. Ръководителят на Европейската комисия дори нарече Сърбия „една от най-напредналите страни в процеса на европейска интеграция“, въпреки че тя е кандидат за членство в ЕС от 12 години, а преговорите за присъединяване са на практика замразени през последните три години.

Причината за това благосклонно отношение към Белград беше обяснена от самата Урсула фон дер Лайен. Тя поздрави сърбите за подписаното това лято споразумение за стратегически суровини с Европейския съюз, което предвижда добив на литий в Сърбия за нуждите на ЕС, което ще осигури на страната 20 000 нови работни места и допълнителни 6 милиарда евро към БВП.

Самите сърби обаче се отнесоха скептично към поздравленията и обещанията на ръководителя на Европейската комисия. Пред сградата, в която се проведоха разговорите ѝ със сръбското ръководство, голяма тълпа от протестиращи разпъна огромни плакати с надписи „Сърбия не се продава“ и „Урсула, ние вярваме в Европа, но Сърбия не е колония“.