Белгия настоява ЕС да отвърне на САЩ заради натиска върху цените на лекарствата

Европейският съюз трябва да подготви своя Инструмент срещу икономическа принуда (Anti-Coercion Instrument, ACI), известен още като „търговската базука“, за използване срещу Вашингтон заради усилията му да повиши цените на лекарствата в ЕС. Това заяви белгийският вицепремиер Франк Ванденбруке.

Ванденбруке, който е и министър на здравеопазването на Белгия, отправи призива в публикация на мозъчния тръст Egmont Institute, изготвена съвместно със заместник-ръководителя на кабинета му Глория Гекиер.

Той също така посочи, че ЕС трябва да е готов да прекрати тарифните отстъпки, предоставени на САЩ по търговското споразумение от Търнбъри от август 2025 г., ако Вашингтон наложи допълнителни мита върху европейски стоки, предава POLITICO.

Администрацията на президента Доналд Тръмп оказва натиск върху европейските правителства да плащат повече за лекарства чрез политиката си на „най-облагодетелствана нация“ (Most Favored Nation, MFN), с цел цените на медикаментите в САЩ да се доближат до тези в други богати държави.

Според Вашингтон американците поемат несправедливо голяма част от разходите за научноизследователска и развойна дейност във фармацевтичния сектор, докато европейците се възползват от резултатите.

Политиката MFN обвързва цените на лекарствата в САЩ с най-ниските цени в група богати страни, сред които Франция, Германия и Италия. Съединените щати вече са сключили споразумения по тази схема с 26 фармацевтични компании, които са се съгласили да използват тези референтни цени за медикаментите, доставяни по американската програма Medicaid.

Целта е производителите на лекарства да повишат цените си в други държави, да намалят цените си в САЩ или да направят и двете едновременно.

Вашингтон засилва и натиска върху отделни държави членки. През юни САЩ започнаха разследване по раздел 301 срещу Германия за предполагаемо „системно недостатъчно заплащане“ на иновативни лекарства. Разследването може да доведе до допълнителни мита, надвишаващи тавана от 15%, договорен в Търнбъри.

Европейските столици обединяват усилия, за да противодействат на американския натиск. На неформална среща в Дъблин миналата седмица министри от Ирландия, Франция, Германия, Италия, Дания, Швеция, Нидерландия и Белгия обсъдиха създаването на общоевропейска фармацевтична работна група за координиране на отговора.

„Ако не работим заедно и не действаме като екип, държавите неизбежно ще бъдат изкушени да действат самостоятелно“, заяви френският министър на търговията Никола Форисие пред Politico.

В публикувания документ Ванденбруке и неговата съавторка настояват Брюксел да започне разследване по ACI в отговор на американската политика за цените на лекарствата. Инструментът позволява на ЕС да налага мита и ограничения върху услугите в отговор на външен икономически натиск, ако получи подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки.

„Процедурата е доста тежка, но дори самото започване на проверка би имало собствен възпиращ ефект“, се посочва в документа.

Авторите обръщат внимание и на клауза в споразумението на Pfizer по схемата MFN, която изисква компанията да споделя с американското правителство част от допълнителните приходи, реализирани чрез по-високи цени извън САЩ.

„По-високите плащания в чужбина по този начин се превръщат в източник на приходи за самото американско правителство“, пишат те.

Белгийският вицепремиер поставя под съмнение и основната логика на тази политика. Поради огромната печалба, която носи американският пазар, фармацевтичните компании биха могли да приемат да се изтеглят от други пазари, стига това да им гарантира запазването на високите цени в САЩ.

Ванденбруке, който е икономист по образование, смята, че крайният резултат вероятно ще бъде рязко поскъпване на лекарствата в Европа или дори изтегляне на медикаменти от пазара, докато намалението на цените в САЩ ще остане сравнително ограничено.

Според прогноза, цитирана в документа, цените в страните, използвани като референтни пазари, могат да се утроят, докато в САЩ поевтиняването би било едва между 7,5% и 15%.

„Последиците ще се простират далеч отвъд бюджета за лекарства, поставяйки под натиск солидарността, която универсалното здравно осигуряване е създадено да гарантира“, заключават авторите.