Брюксел планира нов механизъм срещу руските хибридни заплахи

Европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс заяви, че Европа може да накара Русия да плати „доста болезнена цена“ за своите хибридни атаки чрез разработването на общ механизъм за противодействие.

В ексклузивно интервю за Euronews той посочи, че Европейският съюз трябва да изгради своеобразен „наръчник“ за реакция срещу хибридната война.

„Можем да намерим начини Русия да плати доста болезнена цена за своите провокации“, каза Кубилюс. „Именно за това говори и председателят на Европейската комисия.“

Той коментира предложенията на Урсула фон дер Лайен, представени в годишната ѝ реч за състоянието на Европейския съюз в сряда, според които ЕС трябва да създаде механизъм за колективен отговор на хибридни атаки.

През последните месеци източният фланг на Европа беше разтърсен от серия инциденти, сред които навлизане на дронове във въздушното пространство на европейски държави, повреждане на подводни кабели и използване на миграцията като инструмент за натиск.

Заради нарастващия брой подобни случаи петима еврокомисари от балтийските държави поискаха през август по-твърд отговор от Брюксел и по-голяма подкрепа за региона. В речта си фон дер Лайен очерта нов европейски подход към заплахите, които не достигат прага на въоръжена агресия, но все пак застрашават националната сигурност на държавите членки.

Сред предложенията е създаването на т.нар. Протокол за извънредна сигурност (Emergency Security Protocol), който да допълва член 4 на НАТО. Според председателя на Европейската комисия, ако една държава членка активира механизма, всички останали страни в ЕС ще се съберат, за да координират общ европейски отговор, който да възпре по-нататъшна ескалация и да ограничи последиците от инцидента.

Кубилюс подчерта, че Европейската комисия вече работи по планове как да подпомага държавите, които са най-силно засегнати от хибридни заплахи.

„Европейският съюз е съюз на солидарността“, заяви той.

Паралелно с това фон дер Лайен лансира идеята за създаването на нов формат на най-високо политическо равнище, наречен Европейски съвет за сигурност. По замисъл в него ще участват не само държавите от ЕС, но и близки партньори като Украйна, Великобритания, Норвегия и Канада.

Целта е тези страни да координират действията си по ключови геополитически въпроси, включително войната в Украйна, все по-агресивното поведение на Русия и постепенното отдръпване на САЩ от традиционната им роля в европейската архитектура за сигурност.

„Отдавна обсъждаме формат на лидерско равнище, посветен на сигурността на нашия континент“, каза фон дер Лайен. „Днес това е още по-належащо предвид характера и мащаба на рисковете, пред които сме изправени.“

На практика лидери като украинския президент Володимир Зеленски вече често участват в заседания на Европейския съвет. Новият формат обаче би институционализирал това сътрудничество и би създал постоянна рамка за обсъждане на въпросите на сигурността.

Големият въпрос е дали новите инициативи няма да дублират функциите на НАТО, която съществува вече 77 години и включва 23 държави членки на ЕС.

Европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис отхвърли подобни опасения.

„Европейският съвет за сигурност ще допълва НАТО, а няма да се конкурира с алианса“, заяви той.

По думите му войната в Украйна се е превърнала във война на дронове, а Русия произвежда милиони безпилотни апарати годишно.

„Трябва да укрепим способностите си за защита срещу дронове“, подчерта Домбровскис.

От НАТО също реагираха положително на предложенията. Представител на алианса заяви пред Euronews, че приветства усилията на европейските съюзници и партньори да поемат по-голяма отговорност за общата сигурност.

От алианса подчертаха, че НАТО остава основата на колективната отбрана и ще продължи да работи в тясно сътрудничество с Европейския съюз, включително за увеличаване на отбранителното производство и продължаване на подкрепата за Украйна.