ЕС проучва начини за предприемане на по-бързи действия в сферата на външната политика

ЕС ще обсъди варианти за по-бързи действия по въпроси на външната политика – област, в която повечето решения изискват единодушие, което накара Унгария да се противопостави на много действия в полза на Украйна и срещу Русия през последните години, пише Блумбърг.

Група от дузина държави е разгледала непроучени правни възможности за действие с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие, според документ, видян от агенцията, който беше разпространен сред държавите членки преди неформална среща на външните министри на ЕС в събота в Копенхаген.

ЕС не е отговорил веднага на искане за коментар.

Марио Драги, бивш италиански премиер и президент на Европейската централна банка, се застъпи за разширеното използване на вземане на решения с квалифицирано мнозинство в своя влиятелен доклад за бъдещето на европейската конкурентоспособност, публикуван през 2024 г. Този призив беше повторен от други важни гласове, включително настоящия председател на ЕЦБ Кристин Лагард.

Промяната би позволила по-бързи и по-решителни действия в контекста на засилената геополитическа конкуренция и би предотвратила възможността отделни държави членки да могат да блокират решения, които имат широка подкрепа в рамките на 27-членния блок.

Унгария последователно се противопоставя на инициативи относно Украйна – от разпределението на средства до процеса на присъединяване на страната към ЕС, което води до интензивни дипломатически спорове и преговори за тяхното влияние по въпроси като подновяването на санкциите срещу Русия.

В петък Унгария отказа да подпише декларация, осъждаща руските удари срещу Украйна тази седмица, при които загинаха 25 души и беше нанесена вреда на мисията на ЕС в Киев.

Главният дипломат на ЕС Кая Калас остро разкритикува продължаващото блокиране от страна на Унгария на фонд от 6,6 милиарда евро (7,1 милиарда долара), предназначен за възстановяване на разходите на държавите членки за оборудване, дарено на Украйна. След като парите бъдат освободени, те могат да бъдат използвани за закупуване на американско оборудване за Украйна по наскоро разработената инициатива, координирана от НАТО, каза тя.

„Всички държави днес повдигаха този въпрос за деблокиране. Не е нужно да сте част от него, но нека други го направят“, каза Калас, като добави, че Унгария е отхвърлила различни решения за изход от ситуацията, които ЕС е предложил.

Документът, разпространен до държавите, излага съществуващите правни възможности, които биха могли да бъдат използвани, като например да се накара Съветът да одобри определени области, в които повечето решения биха могли да се вземат с квалифицирано мнозинство.

В него се посочват и различните възможности за „предпазна мрежа“, които държавите биха запазили, и се подчертава, че консенсусът остава гръбнакът на блока.

Калас също заяви днес, че не е възможно да си представи връщането на руски активи, замразени в блока поради войната в Украйна, освен ако Москва не е платила репарации.

„Не можем да си представим, че... ако... има прекратяване на огъня или мирно споразумение, тези активи ще бъдат върнати на Русия, ако не  платила репарациите“, каза Клас пред репортери преди среща на външните министри на ЕС в Копенхаген.

ЕС твърди, че около 210 милиарда евро (245,85 милиарда долара) руски активи са замразени в блока съгласно санкциите, наложени на Москва за нахлуването ѝ в Украйна.

Украйна и някои държави от ЕС, включително Полша и балтийските страни, призоваха ЕС да конфискува активите и да ги използва в подкрепа на Киев.

Но Франция и Германия, заедно с Белгия, която държи по-голямата част от активите, отхвърлиха подобни призиви.

Те посочиха, че ЕС е заделил бъдещи печалби от активите, за да изплати подкрепата си за Украйна, и поставиха под въпрос дали има правно основание за конфискацията им.