ЕС търси нови сигурни транспортни коридори към Централна Азия

Европейският съюз търси нови устойчиви транспортни коридори с Централна Азия, тъй като обемите на търговията, особено контейнерният трафик, продължават да растат, а геополитическата обстановка прави сегашните несигурни. Проучването, финансирано от Европейската комисия, е възложено на ЕБВР и трябва да приключи до лятото на 2023 г. Той има за цел да идентифицира най-устойчивите транспортни връзки, свързващ петте централноазиатски икономики с Трансевропейската транспортна мрежа, включително и Кавказ, и да предложи действия за тяхното развитие, включително инвестиции в инфраструктура.

Досега експертите са направили следните оценки и изводи:  

Основният досега маршрут, свързващ Североизточна Азия с Европа, е Северният евразийски коридор, който ползва Транссибирската железопътна линия от Далечния изток на Русия с разклонения през Казахстан и Монголия. Коридорът се управлява от UTLC Eurasian Rail Alliance , собственост на Русия, Беларус и Казахстан. По него са преминали около 1,5 милиона 20-футови еквивалентни единици товари или контейнери през 2021 г.

Средният или Транскаспийски коридор през Казахстан се счита за втория най-добър сухопътен вариант. През първото тримесечие на 2022 г. близо 20 000 товари са преминали през Казахстан до каспийските пристанища Актау и Курик, като те вероятно ще достигнат до 80 000 до края на годината при капацитет от 100 000-120 000 единици товари. Според ЕБВР отклоняването на транзитни товари ще изисква големи инвестиции в целия коридор и икономическата му ефективност предстои да бъде оценена.

Казахстан има развита мрежа с две морски пристанища и два железопътни гранични пункта с Китай. Въпреки това се подготвят няколко мащабни проекта за улесняване на търговските и транспортните връзки изток-запад, изграждане на нови железопътни линии и разширяване на пристанищната инфраструктура.

Маршрутът през Казахстан до неговите пристанища на Каспийско море изглежда най-стабилният вариант за товари, пътуващи през Узбекистан, но има множество неефективности на граничните пунктове между двете страни и тесни места в пристанищата Актау и Курик. Нещо повече, Каспийско море не винаги е плавателно, така че узбекските власти имат желание да проучат алтернативи. Алтернативните транспортни връзки могат да стимулират Казахстан да подобри качеството на търговските услуги и управлението на границите.

Узбекистан активно развива транспортни връзки с всички свои съседи, но като страна без излаз на море ще трябва да разчита на транзитни маршрути през други държави. Местните железници, основният превозвач на товари в страната, трябва да бъдат реформирани.

Групата счита, че успехът на Средния коридор ще зависи от способността на всички страни по маршрута, включително Казахстан, да работят безпроблемно, да премахнат търговските бариери и да създадат редовни и надеждни графици за превоз на товари. Ако Средният коридор трябва да се превърне в жизнеспособна транспортна алтернатива, той трябва да предложи предвидима и надеждна среда за всички участващи страни.