Европа насочва поглед към Арктика на фона на топенето на леда и руската военна заплаха

Европейски лидери се срещнаха в понеделник, за да обсъдят засилващата се конкуренция в Арктика, където глобалното затопляне открива нови морски маршрути, държавите се надпреварват за достъп до огромните природни ресурси, а натрупването на руски военни сили засилва опасенията за сигурността.

Сред лидерите, които се очаква да участват в Европейската арктическа среща на върха в Рованиеми, Финландия, са германският канцлер Фридрих Мерц и датският премиер Мете Фредериксен. Градът е може би най-известен със своето село на Дядо Коледа, предава Асошиейтед прес.

Двудневната среща, започнала в неделя, се провежда броени дни след като Норвегия задържа руски кораб по-рано този месец в отдалечения арктически архипелаг Свалбард по искане на Украйна. Действията предизвикаха осъждане от руския президент Владимир Путин.

Финландският премиер Петери Орпо заяви пред журналисти в началото на срещата, че Арктика е „много важна“ за сигурността и просперитета на Европа и че са необходими „ясна картина“ и „общо разбиране“ за ситуацията.

„Имаме природни ресурси. Имаме нови морски маршрути заради климатичните промени. Но имаме и заплахи. Затова са ни необходими конкретни действия“, каза той. „Има толкова много неща, които можем да направим заедно.“

Центровете за европейска политическа мрежа, мозъчен тръст, отбелязаха „изключително динамичния контекст“, в който се провежда срещата. Сред факторите организацията посочи ускоряващите се климатични промени, нарастващата търговия на Китай през Арктика и конфликта около Ормузкия проток, който увеличи значението на Североизточния морски път за международните товарни превози.

Според организацията срещата служи като „генерална репетиция“ за предстоящото обновяване на политиката на Европейския съюз за Арктика, което се очаква да бъде представено тази есен. За първи път сигурността ще бъде в центъра на стратегията.

Изменението на климата води до изтъняване на арктическия лед, което създава перспективи за откриването на Северозападния морски проход за международната търговия и подновява конкуренцията с Русия, Китай и други държави за достъп до минералните ресурси на региона.

Междувременно ЕС се опитва да намери отговор на постоянния натиск от страна на американския президент Доналд Тръмп относно Гренландия — самоуправляваща се територия на Дания, която е член на ЕС. Тръмп многократно е заявявал, че богатият на природни ресурси леден остров трябва да стане част от Съединените щати. Правителството на Гренландия се противопоставя на американските планове за острова.

Миналата седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи 200 млн. евро европейска подкрепа през следващите две години, за да помогне на Гренландия да се справи с климатичните промени, да подобри интернет свързаността и да модернизира водноелектрическите централи, рибарството и образованието.

Отделно от това в понеделник финландският президент Александър Стуб обяви, че страната му се присъединява към френската програма за „предно възпиране“, която има за цел да използва френския ядрен арсенал в подкрепа на европейската отбрана. Така броят на присъединилите се държави достигна десет, сред които са Великобритания, Германия и северните съседи на Финландия.