Нефт, газ и геополитика: ЕС решава дали да отвори Арктика за нови сондажи

Европейският съюз се очаква да вземе решение в последния момент дали да забрани новите проучвания за нефт и газ в Арктика по време на седмично заседание на 27-те еврокомисари през октомври, съобщиха пред Euronews двама представители на ЕС, пожелали анонимност.

По-ранни медийни публикации доведоха до предположението, че ЕС обмисля да се откаже от забраната за нови сондажи в Арктика при преразглеждането на своята Арктическа стратегия от 2021 г., тъй като блокът е изправен пред енергийна криза, предизвикана от затварянето на Ормузкия проток, през който преминава 20% от световния транзит на нефт и газ.

Арктика става все по-оспорван регион заради богатите си залежи на нефт и газ, както и заради критичните суровини — ключови компоненти за чистите технологии и отбранителните системи, които са силно търсени.

Русия и Китай увеличиха активността си в региона, включително чрез т.нар. „Леден път на коприната“ — редовен арктически морски маршрут, свързващ източни пристанища като Нинбо с европейски транспортни центрове.

Твърдата реторика на Съединените щати, които заявяват стремеж да „придобият“ Гренландия, също разтревожи Европа и подтикна ЕС да преразгледа Арктическата си стратегия от 2021 г., като постави по-силен акцент върху отбраната и икономическия потенциал на региона, дори ако коренното население на Арктика може да гледа скептично на резултатите.

Сондажите за нефт и газ в Арктика вероятно са един от най-спорните въпроси в предстоящата стратегия на ЕС. През 2021 г. блокът зае категорична позиция срещу тях, като заяви ангажимент да гарантира, че „нефтът, въглищата и газът ще останат в земята“.

Германия, Швеция и Финландия като цяло подкрепиха позицията на Европейската комисия. Дания трябваше да постигне деликатен баланс — да подкрепя зелените амбиции на ЕС, като същевременно има ограничени възможности да ги налага в Гренландия, нейната автономна територия, която контролира собствените си огромни минерални ресурси, включително значителните предполагаеми неоткрити залежи на нефт и газ.

Тогава Европейската комисия предложи разработването на многостранно правно задължение за забрана на новите проучвания за нефт и газ в Арктика и прилежащите региони — предложение, подкрепено от Германия. В крайна сметка обаче стратегията остана необвързващ политически ангажимент.

Със или без забрана?

Промяната в подхода на ЕС към сондажите в Арктика наскоро беше подкрепена и от ръководителя на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол, който призова блока да преразгледа забраната за нови проекти за проучване на нефт и газ в региона, позовавайки се на опасения за сигурността на енергийните доставки.

По оценки войната на САЩ срещу Иран е струвала на ЕС допълнителни 60 млрд. евро за внос на изкопаеми горива през първите 100 дни от конфликта.

За разлика от 2021 г., сега решението дали да бъде забранен добивът на нефт и газ в Арктика е въпрос с отговор „да или не“, който ще бъде взет от Колегиума на комисарите — екипа от 27-те политически ръководители, оглавяващи Европейската комисия, според един от представителите на ЕС.

Въпреки призива на Международната агенция по енергетика и силния натиск от страна на Норвегия — страна с огромни залежи на нефт и газ в Баренцово море — за отпадане на забраната, „най-вероятно позицията на ЕС ще остане същата“, заяви вторият представител на ЕС пред Euronews.

Тъй като обаче стратегията няма правнообвързващ характер, окончателното решение в крайна сметка ще зависи от самите държави.

„Мога да ви кажа, че много държави членки, които не са арктически страни, проявяват изключително голям интерес към стратегията“, заяви първият представител на ЕС.

Паал Фрисволд, координатор в неправителствената организация Alliance to Preserve the Moratorium on Oil Drilling in the Arctic, заяви, че въпреки липсата на правни инструменти, политическата тежест на стратегията ще се отрази върху плановете и стратегиите на други региони.

Въпреки това, докато ЕС се стреми към по-голяма геополитическа роля в Арктика, основният му инструмент остава необвързваща стратегия, което оставя Брюксел зависим от убеждаването, финансовата подкрепа и сътрудничеството на държавите, които действително контролират региона.

Твърдата позиция на Норвегия

На фона на предстоящото приемане на стратегията и нарастващите опасения от недостиг на нефт и газ преди зимата Норвегия — държава извън ЕС и най-големият доставчик на природен газ за съюза — наскоро заяви, че ще продължи проучванията за нефт и газ независимо от позицията на ЕС.

„В днешната геополитическа и среда на сигурност, както и предвид ресурсната ситуация, смятам, че продължаването на дейността в Баренцово море е в интерес както на Норвегия, така и на Европа“, заяви наскоро норвежкият министър на енергетиката Терие Осленд пред Ройтерс.

Фрисволд отхвърли думите на министъра, като заяви, че политиките на ЕС за климатичния и енергийния преход — като електрификацията и преминаването към чиста енергия, произведена на местно ниво — могат да доведат до появата на „неизползваеми активи“, ако Норвегия реши да инвестира в нови проучвания.

„До 2040 г. тези политики могат да намалят търсенето на газ в ЕС с около две трети. Това е от значение, когато на новите находища в северната част на Баренцово море може да са нужни 15–20 години, за да достигнат до етап на производство. Находища, открити днес, рискуват да започнат да произвеждат именно когато търсенето на газ в Европа рязко намалява, което създава очевиден риск от превръщането им в неизползваеми активи“, заяви Фрисволд пред Euronews.

Грунде Алмеланд, депутат в норвежкия парламент — Стортингът, отказа да спекулира с окончателното решение на ЕС, но призова блока да запази противопоставянето си на новите сондажи за нефт и газ в Арктика.

„Арктика е изключително уязвим регион и вече е силно засегната от климатичните промени. Трябва да защитаваме тази уникална среда, а не да откриваме нови територии за добив на изкопаеми горива“, заяви Алмеланд пред Euronews.

„Разширяването на производството на нефт и газ в Арктика също така не е устойчив начин за задоволяване на дългосрочните енергийни нужди на Европа. Норвегия трябва да помогне на Европа да ускори прехода към чиста енергия, вместо да настоява за повече сондажи в Арктика.“

Икономическият потенциал срещу интересите на коренното население

Според първия представител на ЕС, който участва в работата по Арктическата стратегия, основната идея е да се определят приоритетите за ролята на ЕС в Арктика и да се идентифицират потенциални инвестиции, които могат да бъдат съфинансирани от бюджета на ЕС. Икономическите и отбранителните аспекти ще заемат важно място в стратегията, добави представителят.

Микаел Янсон, директор на North Sweden European Office, където координира мрежа от 14 региона в европейската част на Арктика — в Северна Швеция, Източна и Северна Финландия и Северна Норвегия — изрази опасения, че предстоящите разговори за Арктика „отново ще изгубят от поглед“ местните и регионалните перспективи.

„Като цяло всички са съгласни с конкурентното предимство, което инвестициите в глобалния зелен преход и защитата на целостта на региона в условията на борбата за глобално влияние могат да донесат на арктическите региони“, заяви Янсон пред Euronews.

„Това трябва да върви ръка за ръка с инвестиции в обществото, които достигат до всички части на общностите и отчитат интересите и потенциала на малките участници. Това, което липсва в политиката на ЕС за Арктика, е последователен европейски отговор: една част от институциите на ЕС води диалог с коренното население, докато друга набляга на подхода „копай, скъпа“, който в крайна сметка се сблъсква с реалността на местно ниво.“