Франция и Германия поставят европейската космическа независимост във фокуса на среща в Париж

Астронавти, държавни ръководители и представители на водещи компании от космическата индустрия се събират в сряда и четвъртък в Париж за международната космическа среща, организирана съвместно от Франция и Германия. Форумът се провежда в Grand Palais.

Няколко американски компании са се оттеглили от събитието, съобщават медии, след като Вашингтон е оказал натиск заради опасения, че участието им може да бъде възприето като подкрепа за „политическите позиции на ЕС“, предава Euronews.

Срещата се провежда в ключов момент за европейската космическа индустрия. При обявяването ѝ през октомври 2025 г. френският президент Еманюел Макрон я определи като възможност „да обедини европейците около обща амбиция“ и да се изработи „споделена визия за мястото на Европа сред световните космически сили до 2035 г.“.

Според Елисейския дворец основните теми ще бъдат международното сътрудничество в космоса и укрепването на космическата сигурност. През последните години Европа все по-активно се стреми да намали зависимостта си от доминиращата позиция на САЩ на световния космически пазар, като развива собствени ракети и увеличава държавното и европейското финансиране за сектора.

Исторически Европа е отделяла около 0,07% от БВП за космически програми, докато в САЩ делът е 0,24%.

Но 2025 г. се оказа повратна. През ноември Европейската космическа агенция (ESA) одобри рекорден бюджет от 22,3 млрд. евро за тригодишния си финансов период 2026–2028 г., а за космически дейности, свързани със сигурността и отбраната, са предвидени 35 млрд. евро.

Добивът на ресурси от Луната също се очертава като потенциална възможност за осигуряване на чиста енергия и критични суровини, докато Европа се стреми да намали зависимостта си от Китай и Русия.

Разминаванията между Франция и Германия

Почти година след като Макрон обяви срещата, подготовката ѝ беше съпътствана от редица трудности. Германският канцлер Фридрих Мерц потвърди в петък, че няма да присъства заради ангажименти във вътрешната политика. Вместо него Германия ще бъде представена от министъра на отбраната Борис Писториус и министъра, отговарящ за космическите въпроси, Дороти Бер.

На фона на това Франция и Германия са имали редица разногласия относно съвместни космически и отбранителни проекти. През юни 2026 г. двете страни прекратиха проекта за бъдеща бойна авиационна система (FCAS) след години на спорове.

Макрон последователно подчертава значението на стратегическата автономия на Европа и подкрепя програми като Ariane 6, вместо континентът да разчита на американски доставчици като SpaceX на Илон Мъск.

Германия, от своя страна, демонстрира по-голяма готовност да използва по-евтини американски алтернативи, включително SpaceX. В събота германският стартъп Isar Aerospace изстреля първата търговска ракета, достигнала орбита от континентална Европа – важен момент в стремежа на Европа да гарантира независим достъп до космоса. Мерц определи изстрелването като „началото на нова ера“.

Американски компании се оттеглят от срещата

Няколко американски компании също са се отказали от участие, след като представител на Белия дом ги е предупредил, че присъствието им „може да изглежда като мълчалива подкрепа за политическите позиции на ЕС“, съобщава Politico.

Говорител на френското Министерство на висшето образование и научните изследвания, което отговаря за националната космическа политика, е заявил пред AFP, че SpaceX, Blue Origin, Stoke Space и Starcloud са се оттеглили от събитието. По думите му „е трудно това да не бъде свързано със слуховете за оказван натиск“, появили се в медиите.

Пред Euronews директорът на Европейския институт за космическа политика Херман Лудвиг Мьолер определи Франция като „движеща сила“ за развитието на космическия сектор в Европа. По думите му страната оказва „силна политическа подкрепа“ на индустрията, а значението на космоса продължава да нараства.

Според Мьолер космосът все повече се превръща в сфера на военни действия, докато едновременно с това обществото започва по-ясно да осъзнава хибридния характер на съвременните конфликти. Като примери той посочва атаките срещу критична инфраструктура в транспорта, енергетиката и дигиталните мрежи.

Технологии като сателитната навигация имат ключово значение както за цивилния живот, така и за военните операции, подчертава той.

„Те са жизненоважни за ежедневието, но войната в Украйна показа и стратегическото им значение за съвременните военни действия“, казва Мьолер.

Зависимостта на Киев от Starlink на Илон Мъск след пълномащабното руско нахлуване в Украйна допълнително подчерта стратегическата роля на космическите услуги по време на война. Сателитната мрежа осигурява устойчива интернет връзка дори когато наземната инфраструктура е повредена или разрушена.

Това от своя страна стимулира Европа да развива собствени независими сателитни мрежи, сред които е защитената интернет система IRIS².