Инфлацията в еврозоната надхвърли целта на ЕЦБ заради скока на цените на петрола

Инфлацията в еврозоната този месец надхвърли 2%-овата цел на Европейската централна банка (ЕЦБ) заради рязкото покачване на цените на петрол и газ. Това поставя централната банка пред политическа дилема: скъпата енергия забавя растежа, но също така крие риск от самоподдържаща се инфлационна спирала, посочва Ройтерс.

Цените на петрола почти се удвоиха вследствие на войната с Иран, а ЕЦБ обсъжда дали да повиши лихвите, за да не се превърне този енергиен шок в трайно повишение на цените на стоки и услуги. Общата инфлация в 21-те страни, използващи еврото, се повиши до 2,5% през март от 1,9% месец по-рано, като разходите за енергия скочиха с 4,9%.

Показателят за „основна“ инфлация, който изключва волатилните цени на храни и енергия, междувременно спадна до 2,3% от 2,4%, показват данни на Евростат.

Основната икономическа теория гласи, че централните банки трябва да пренебрегват еднократни ценови шокове, предизвикани от проблеми в доставките, особено защото паричната политика действа с известно закъснение. Но рязкото покачване на енергийните цени може бързо да се разпространи, ако компаниите започнат да го включват в крайните продажни цени и работниците започнат да искат по-високи заплати за компенсиране на загубения разполагаем доход.

Публичното доверие също може да отслабне, ако ЕЦБ остане пасивна, посочи миналата седмица президентът на банката Кристин Лагард. Това засилва аргументите за повишения на лихвите, дори при силни, но не толкова трайни инфлационни епизоди. Финансовите пазари сега очакват три увеличения на лихвите от ЕЦБ тази година, като първото може да е през април или юни.

Докато някои политици, като влиятелния шеф на Бундесбанк Йоахим Нагел, смятат, че повишение още през април е възможно, други, включително членът на управителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел, предупреждават срещу прибързани действия.

Всички обаче са съгласни, че ЕЦБ трябва да действа, ако енергията започне да предизвиква вторични ценови ефекти, особено след като вътрешната инфлация в блока беше над 2% в продължение на години. Инфлацията на услугите — най-големият компонент в потребителската кошница и ключов показател за вътрешна инфлация — спадна до 3,2% през март от 3,4% месец по-рано.

Част от проблема е, че ЕЦБ закъсня с признаването на инфлационния проблем през 2021/22 г., твърдейки месеци наред, че скокът е временен и ще отмине. Лихвите бяха повишени едва когато ценовият растеж достигна 8%, принуждавайки централната банка да предприеме най-строгия цикъл на затягане в историята си. Но сега ситуацията е различна — лихвите вече са по-високи, бюджетната политика е по-строга, пазарът на труда се отслабва от месеци и няма натрупан търсенчески потенциал от локдауните по време на пандемията. Следващото заседание на ЕЦБ е насрочено за 30 април.