Изборите, които ще определят посоката на ЕС през 2026 година

Следващата политическа година в България ще бъде наситена с избори. Малко след нова година се очаква президентът Румен Радев да връчи последователните мандати за съставяне на ново правителство в рамките на настоящия парламент - нещо, което нито една от представените в Народното събрание партии няма намерение да опитва.  

След очакваното връщане на неизпълнените мандати следва назначаване на служебно правителство и подготовка за нови предстрочни парламентарни избори. Президентските пък вече са насрочени за 8 ноември.

България обаче не е единствената европейска държава, която се готви за важна политическа година. Euronews разглежда някои от ключовите изборни изпитания, които се очакват в Европейския съюз през 2026 година.

Румъния се оказа в центъра на координирани кампании за чуждестранна намеса в социалните мрежи, докато полският министър-председател Доналд Туск не успя да консолидира позициите на партията си срещу консерваторите в президентската надпревара.

И докато Християндемократите се върнаха на власт в Германия, десният милиардер Андрей Бабиш беше преизбран в Чехия.

Сега ЕС навлиза в 2026 г. на фона на продължаващата война на Русия срещу Украйна по източния си фланг. При разделени позиции сред държавите членки относно най-добрия начин за подкрепа на Киев и нарастващо напрежение между блока и САЩ, големите избори през годината отново могат да променят политическата и геополитическата роля на Европа.

Унгария: Краят на ерата „Орбан“?

2026 г. може да сложи край на най-дългия непрекъснат период на управление в ЕС. Виктор Орбан за първи път беше министър-председател на Унгария между 1998 и 2002 г., а след преизбирането си през 2010 г. управлява без прекъсване до момента. В надпреварата за шести мандат той е изправен пред сериозен съперник: Петер Мадяр, бивш вътрешен кадър на „Фидес“, превърнал се в лидер на опозицията.

Партията на Орбан „Фидес“ и партията „Тиса“ на Мадяр не се различават съществено по обществени въпроси като правата на ЛГБТИ+ общността или миграцията, но Мадяр настоява за повишаване на покупателната способност на унгарците (в момента една от най-ниските в Европа), както и за по-добри отношения с Брюксел, който все още обвързва изплащането на многомилионни кохезионни фондове със спазването на върховенството на закона.

Кампанията му очевидно намира отклик: последните проучвания дават на „Тиса“ преднина от 13 пункта. Какъвто и да е резултатът, вотът ще има последици далеч извън границите на Унгария.

Орбан е в центъра на националконсервативния лагер в Европа, тясно съвпадащ със светогледа на американския президент Доналд Тръмп и открито оспорващ водещите позиции на ЕС по миграцията, демократичните стандарти и най-вече войната в Украйна.

Нежеланието на Будапеща да санкционира Москва или да подкрепи Киев задълбочи разделенията в блока. Смяната на ръководството може да пренареди баланса на силите в Европейския съвет в ключов момент за бъдещето на Украйна.

Испания, Германия, Франция и Италия: Местни избори с национално значение

Четири от най-големите сили в ЕС се подготвят за регионални и общински избори, които ще покажат доколко крайната десница набира инерция и ще дадат представа за нарастващото недоверие към властите в Мадрид, Берлин, Париж и Рим.

В Испания социалистическата партия PSOE на министър-председателя Педро Санчес е разтърсена от поражението си на регионалните избори в Естремадура на 21 декември, където отбеляза най-слабия си резултат досега в традиционно силен за нея регион.

Междувременно в Мадрид управляващата коалиция на Санчес е под натиск заради няколко корупционни скандала и за трета поредна година изпитва трудности да приеме бюджет. Предстоящите регионални избори в Арагон на 8 февруари, в Кастилия и Леон на 15 март и в Андалусия – най-големият регион в Испания по площ и население – най-късно до 30 юни, ще бъдат ключови изпитания не само за PSOE, но и за дясноцентристката опозиционна Народна партия (PP).

Въпросът е дали PP може да си осигури мнозинства преди парламентарните избори през 2027 г., без да разчита на подкрепата на крайнодясната партия Vox.

Също на 15 и 22 март французите ще гласуват за кметове в цялата страна – и както в Испания, тези местни избори ще служат като барометър преди президентските избори през 2027 г. Франция в момента е изправена пред политическа криза с продължителна правителствена нестабилност, рекордно ниско одобрение за президента Еманюел Макрон и продължаващ възход на крайнодясното „Национално обединение“ (RN), въпреки че лидерът му Марин Льо Пен е лишена от право да се кандидатира.

В Италия общинските избори в големи градове като Рим, Милано, Болоня и Торино бяха отложени по време на пандемията и пренасрочени за пролетта на 2027 г. Вместо това през 2026 г. избирателите ще гласуват само в по-малък брой градове като Венеция, Реджо Калабрия, Арецо, Андрия и Пистоя.

Италианците ще гласуват и на референдум за конституционна реформа на съдебната система. Той ще бъде внесен през следващата пролет, но датата все още не е определена. Вотът ще се разглежда като тест за обществената подкрепа за коалицията на Джорджа Мелони преди парламентарните избори през 2027 г.

Накрая, няколко германски провинции се подготвят за регионални избори: Баден-Вюртемберг и Рейнланд-Пфалц през март, както и Саксония-Анхалт, Берлин и Мекленбург-Предна Померания през септември.

Тези избори ще подложат на изпитание популярността на канцлера Фридрих Мерц, който е на поста от май, и ще измерят възхода на крайната десница не само в деиндустриализираната бивша Източна Германия, но и в по-богатия Запад.

Швеция: Сянката на чуждестранната намеса

С поглед към парламентарните избори през септември министър-председателят Улф Кристерсон написа в X, че „когато Швеция отиде до урните догодина, ще го направи в сериозна ситуация на сигурност“.

Кристерсон ръководи коалиция от центристи, социалисти, либерали и християндемократи, която в момента се движи на нива, сходни с резултатите от изборите през 2023 г. Оттогава насам Швеция е изправена пред ръст на насилствената престъпност, което подхранва дясна реторика, позната в цяла Европа, при която явлението често се използва като аргумент срещу миграцията.

Но „сериозната ситуация на сигурност“, която тревожи премиера, е заплахата от чуждестранна намеса. През ноември министерството на отбраната заяви, че е засилило капацитета си за киберсигурност и е в повишена готовност за намеса в изборите, подобна на тази в Германия, която тази година настоя, че Русия ще „плати цена“ за своите „хибридни атаки“ срещу изборната инфраструктура.

Подобни операции по чуждестранна намеса вероятно ще са в полза на партии, критични към имиграцията, скептични към интеграцията в ЕС и с по-нееднозначна позиция спрямо Москва – тенденция, олицетворявана от Шведските демократи.

Очаква се изборите в Швеция да бъдат тест за демократичната устойчивост на ЕС след въвеждането на Акта за цифровите услуги (DSA), който се бори с намесата в изборите в социалните мрежи, както и на предложения от блока „Щит за демокрацията“.

Дания: Под натиск у дома и в чужбина

След като за първи път от 1938 г. загуби Копенхаген, Мете Фредериксен и нейните социалдемократи сега ще се изправят пред национален вот.
Анализатори твърдят, че твърдата позиция на Фредериксен по отношение на имиграцията не е дала резултат. Проучванията показват, че министър-председателката, която е на власт от 2019 г., може да загуби поста си, а управляващата коалиция, включваща партии от център-ляво до център-дясно, изглежда все по-крехка.

Дания е обезпокоена и за териториалната си цялост. По-рано този месец Тръмп отново потвърди експанзионистките си намерения по отношение на Гренландия – автономна територия на Кралство Дания.

Вотът трябва да се проведе преди октомври 2026 г., но датата все още не е потвърдена.

Латвия и Словения: Възможни нови държавни ръководители

Словения и Латвия ще проведат парламентарни избори съответно през март и октомври.

В Словения проучванията показват, че дясноцентристката опозиционна Демократическа партия е с лека преднина пред управляващото център-ляво движение „Свобода“, водено от министър-председателя Роберт Голоб. Анализаторите смятат, че съставянето на правителство след изборите може да бъде трудно, тъй като в надпреварата участват няколко нови и по-малки партии.

В Латвия изборите ще определят кой ще наследи настоящата дясноцентристка коалиция, ръководена от министър-председателя Евика Силиня. Нейната партия в момента е на второ място в проучванията, непосредствено след консервативния Национален алианс.

По-рано през 2025 г. местни избори разкриха слабости в избирателната ИТ система, но латвийската Централна избирателна комисия заяви, че те са отстранени преди вота през октомври.

САЩ, Бразилия, Израел и Русия: Глобални избори с отражение върху ЕС

ЕС не е подвластен единствено на собствените си избиратели.

През ноември 2026 г. американските избиратели ще гласуват на междинните избори за Конгреса, които определят състава на Камарата на представителите и една трета от местата в Сената. Резултатът може да реши с каква власт ще разполага администрацията на Тръмп у дома и в чужбина. Европейците ще следят внимателно. По-рано този месец американската администрация публикува Стратегия за национална сигурност, в която се ангажира да „насърчава съпротивата срещу настоящата траектория на Европа в рамките на европейските държави“, за да спре нейния „цивилизационен упадък“.

Бразилците ще гласуват през октомври 2026 г. Настоящият президент Луис Инасио Лула да Силва, фаворит в проучванията, се стреми към преизбиране. Залогът за ЕС в този вот е бъдещето на споразумението с Меркосур – споразумение за свободна търговия, договаряно повече от две десетилетия.

Израел също ще проведе парламентарни избори и вот за министър-председател, което потенциално може да промени баланса на силите, оформящ конфликтите в региона.

Накрая, руснаците ще гласуват на парламентарни избори – но се очаква резултатът да бъде манипулиран в полза на президента Владимир Путин, като опозиционните партии са до голяма степен заглушени, а свободата на медиите става все по-ограничена.