Нова валута, стар бюджет: Какво ни очаква през 2026 година?

България влиза в 2026 г. с мащабна парична промяна и несигурно политическо бъдеще. От 1 януари страната официално става част от еврозоната – решение, което слага край на съществуването на българския лев и прехвърля страната в общата парична рамка на ЕЦБ. 

В същото време държавата влиза в годината без приет редовен бюджет и с правителство в оставка, което вероятно ще бъде сменено със служебно още в първите седмици на януари.  

Очевидно това означава, че основният фокус на администрацията няма да бъде върху това какви икономически политики ще провежда, а как ще удържи системата да работи без сътресения през първите месеци на годината.

Тази особеност не е просто политически фон. Тя определя най-важния икономически сюжет за годината: дали страната ни ще успее да запази поне умерена фискална дисциплина и предвидимост в първата си година в еврозоната, когато очакванията за стабилност ще са най-високи, а толерансът към нарушаването на правилата - най-нисък.

Ефектът на еврото: по-малко валутен риск, повече дисциплина

Самото въвеждане на еврото няма да „преобърне“ икономиката за една нощ – курсът на лева отдавна е фиксиран към еврото, а валутният риск в голяма степен вече е „изваден“ от системата. Но промяната ще има много конкретни ефекти върху бизнеса и домакинствата.

БНБ изрично посочва, че от 1 януари 2026 г. заемите, отпуснати в левове (или с валутна клауза в евро), ще се считат за заеми в евро и ще се превалутират по официалния фиксиран курс по правилата на закона. 

На практика това намалява „скритите“ разходи по трансакциите за фирмите (особено за тези, които търгуват с партньори от еврозоната), улеснява ценообразуването и счетоводството, и прави сравняването на цени и заплати по-прозрачно.

Второ, еврозоната означава и по-твърда рамка за публичните финанси. Да, Маастрихтските критерии за дефицита, инфлацията и дълга не са изчезнали – те стават още по-значими от политическа гледна точка, когато държавата вече е в "клуба на богатите". Европейската комисия в последната си прогноза за България очаква дефицит около 2.7% от БВП през 2026 г., но предупреждава за чувствителността на икономиката към раздуване на държавните разходи и търсенето на "лесни решения"  без компенсиращи мерки. 

Именно тук се пресичат проблемите на „новата валута“ и „стария бюджет“.

Удължителен бюджет + еднократна индексация: стимул с риск от прегряване

Влизането в 2026 г. без редовен бюджет означава работа по удължителен фискален закон – режим, който по принцип ограничава новите политики и държи разходите в рамката на предходната година. Но в конкретния случай има една ключова уговорка: еднократна индексация на възнагражденията в бюджетната сфера (за хората, които не са на минимална работна заплата) в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация. 

Това е едновременно социално разбираема, но в същото време деликатна от макроикономическа гледна точка мярка. Разбираема – защото реалните доходи в публичния сектор „догонват“ инфлацията от последните години. Деликатна – защото влиза в момент, в който пазарът на труда и без това е "затегнат", а инфлацията през 2025 г. отново се ускорява.

По данни на Националния статистически институт годишната инфлация през ноември 2025 г. е 5.2%, а от началото на годината - 4.8%. 

Точната годишна инфлация към 31 декември 2025 ще стане ясна с данните за декември, но при подобна динамика мащабът на индексацията лесно може да се окаже осезаем за бюджета и за вътрешното търсене.

Ефектът върху икономиката е двоен. От една страна, допълнителният доход поддържа потреблението – важно за растежа през година, когато външната среда се очаква да остане с умерен растеж. 

От друга страна, ако индексацията се случи бързо и без компенсиращи приходи, тя може да увеличи дефицита точно в годината, в която България ще бъде под прожекторите като нов член на валутния съюз.

Приходите и дефицитът – първият тест в еврозоната

Съществената опасност за 2026 г. не е толкова дали ще има икономически растеж, а дали ще има достатъчна събираемост на приходите и контрол върху разходите, така че да не се "отвори" дупка в бюджета, която да излезе над приемливата рамка.

Още към октомври 2025 г. консолидираната фискална програма отчита дефицит, който Министерството на финансите описва с конкретни числа: приходи, помощи и дарения в размер на 66 782.3 млн. лв. (74% от годишните разчети) и нарастване на постъпленията с 14.9% спрямо година по-рано. 

Самата динамика на приходите изглежда добра, но ключовият въпрос за 2026 г. е дали тя ще бъде изпълнима при по-слаба икономическа инерция и при по-високи разходни ангажименти (включително за доходи и социални плащания).

В този смисъл 2026 г. има голям шанс да премине на две скорости. Първото тримесечие вероятно ще бъде управленски „режим на стабилизация“ – техническо въвеждане на еврото, поддържане на ликвидност и разходни лимити по удължителния закон, както и изчистване на неотложни плащания. След това, при евентуално редовно правителство и нормален бюджет, ще видим истинските приоритети: дали ще се търси бързо „раздаване“ (с риск за дефицита), или по-скоро ще се опита консолидация с цел запазване на доверието на ЕЦБ и на високия кредитен рейтинг на страната

Прогноза за растежа: умерена 2026 г., но с различни сценарии

Добрата новина е, че водещите международни и европейски институции очертават 2026 г. като година на умерен, но положителен растеж.

Европейската комисия прогнозира реален растеж на БВП за България от 2.7% през 2026 г. (след отчетените 3% през 2025 г.). 

Световната банка в регионалната си прогноза за Централна Европа предвижда за България 2.9% растеж през 2026 г. (и 3.1% през 2027 г.). 

 МВФ в последната си оценка също описва перспективата като „положителна“, с растеж „около 3%“ през 2025–2026 г., подкрепен от вътрешното потребление и публичните инвестиции. 

Базовият сценарий за 2026 г. следователно е растеж между 2.7% и 3%, движен най-вече от вътрешното търсене и инвестициите (включително и европейските средства по Плана за възстановяване и развитие).

Рискът за този сценарий е фискален и политически: ако бюджетната несигурност се проточи и задържи капиталовите разходи (които и без това не са особено високи в момента), ефектът може да е по-слаб растеж в първата половина на годината.

Пазарът на труда - ниска безработица и повишаващи се доходи

Пазарът на труда влиза в 2026 г. от позиция на много ниска безработица. По данни на НСИ за третото тримесечие на 2025 г. коефициентът на безработица е 3.4%, като безработните са 104.5 хил. души. 

Това е типична картина на „затегнат“ трудов пазар, който поддържа натиск върху заплатите и пренася част от този натиск върху цените, особено в сферата услугите.

Европейската комисия очаква безработицата да остане под 4% и през 2026 г., като едновременно с това предвижда забавяне на растежа на заплатите заради нуждата фирмите да пазят своята конкурентоспособност и заради фискалните ограничения при публичните възнаграждения. 

Тук удължителният бюджет и еднократната индексация за държавните служители играят като „контратежест“: те подпомагат доходите в публичния сектор, но ако се комбинират с недостиг на кадри и силно търсене, могат да задържат инфлационния натиск за по-дълго време.

Инфлацията през 2026 г.: по-ниска от тазгодишната, но устойчива при услугите и храните

Най-важното за домакинствата през 2026 г. ще бъде дали цените ще се успокоят осезаемо. Данните към края на 2025 г. показват ускорение на инфлацията до 5.2% през ноември, но прогнозите за 2026 са по-умерени.

Европейската комисия очаква хармонизираният индекс на потребителските цени да се понижи до 2.9% през 2026 г. (от 3.5% през 2025 г.), като изрично отбелязва, че натискът при храните и услугите вероятно ще остане по-висок 

МВФ също прогнозира, че инфлацията ще е около 3.5 на сто средно през 2025–2026 г., преди да започне по-осезаем спад. 

Към това трябва да се добави и класическият „евро-ефект“ - при всяка смяна на валута има риск от единични закръгляния и опити за повишения на някои цени, особено в услугите и търговията на дребно. Историческият опит от останалите източноевропейски държави, въвели единната валута, показва, че този ефект обикновено е ограничен и краткотраен, а дългосрочно почти не се отразява на инфлационната статистика, но от друга страна е много видим от социална гледна точка. 

Националната агенция за приходите и Комисията за защита на потребителите извършват масови проверки за т. нар. "необосновано поскъпване" на стоки и услуги, като търговците трябва да докажат влиянието на икономически фактори, ако се решили да вдигат цените. При липсата на такива се налагат глоби и се издават актове по Закона за въвеждане на еврото. Пределно ясно е обаче, че проверяващите нямат физическата възможност да покрият всички обекти, а и у много потребители така или иначе ще останат съмненията за това дали цените не се "закръглят" над официалния курс.   

Дори да има такива практики обаче, пазарът сравнително бързо ги "изглажда", което се потвърждава от статистиката във всички останали новоприети членки на еврозоната преди нас. Именно затова 2026 г. вероятно ще бъде година, в която инфлацията като число се успокоява, но "усещането" за поскъпване може да остане чувствително. 

Лихви и кредити: плавно „преливане“ към еврозоната, без драматичен шок

Един от най-видимите ефекти от въвеждането на еврото в Източна Европа е по-добрият достъп до финансиране и по-ниският валутен риск. След 1 януари 2026 г. левовите кредити у нас ще се превалутират по фиксирания курс в евро.  Това намалява формалните валутни различия, но не отменя влиянието на паричната политика на ЕЦБ върху цената на кредита.

Към ноември 2025 г. БНБ отчита среден лихвен процент по жилищни кредити в левове от 2.48%, а по потребителските кредити в левове – 8.84%. 

На междубанковия пазар основният лихвен процент през ноември 2025 г. е 1.80%, а ЛЕОНИА Плюс – 1.81%. 

През 2026 г. най-вероятният сценарий за лихвите е по-скоро плавно движение, отколкото резки скокове. Ако инфлацията в еврозоната се нормализира близо до целевите нива, натискът за високи лихви ще отслабне, но скоростта на евентуалното им понижение зависи от ЕЦБ и от реалните данни. 

За домакинствата това означава, че ипотеките вероятно ще останат в относително нисък диапазон спрямо потребителските кредити, но в България лихвите по жилищните заеми така или иначе са едни от най-ниските в Европа и едва ли може да се очаква някакъв значим спад. Причината за това е високата ликвидност на българската банкова система и силното търсене на имотния пазар. Нито един от тези фактори не се очаква да се повлияе негативно от присъединяването на България към валутния съюз. 

Какво ни очаква през 2026 година?

Икономическите тенденции през новата година ще зависят по-малко от „магията на еврото“ и повече от качеството на управлението на прехода. За бизнеса ключовите теми ще бъдат предвидимостта на бюджета и данъчната политика, темпът на разплащанията от държавата и по европейските програми, както и дали бюджетните разходи ще тласнат дефицита към рискова зона. За гражданите фокусът ще е върху това дали инфлацията реално ще започне да се успокоява, как ще се промени цената на кредитите и дали ръстът на доходите ще продължи да компенсира увеличаващите се разходи за живот.

2026 г. има потенциал да се превъне в „нормализираща“ година – с растеж около 2.7–3.0%, ниска безработица и по-умерена инфлация. Тази оптимистична прогноза обаче е изправена пред редица рискове, особено на фона на задаващата се политическа несигурност и потенциалната възможност за дълъг мандат на служебните правителства, в случай че след очертаващите се предсрочни избори не се намери формула за съставяне на стабилно управленско мнозинство.  

Новата година ще бъде и първият голям тест за България в еврозоната: дали ще влезем с репутация на дисциплиниран член, или още в началото ще дадем сигнал, че сме склонни да оставим спазването на фискалните правила „за по-натам".