Мигрантите от Сирия: Бич или опора за германската икономика?

Диар Хал ясно си спомня момента, в който е пристигнал в Германия: 6 декември 2014 г., няколко минути след 18:00 ч. Това се случва след бягството му от гражданската война в Сирия на 12-годишна възраст, както и след три години на дълги часове изтощителна работа в Турция. По това време той знае единствено, че Германия е домът на Mercedes-Benz и почти нищо друго. 

Малко повече от десетилетие по-късно Хал говори свободно немски, живее в индустриалния град Манхайм и наема 15 души на пълен работен ден в стартъпа си, който разработва приложение, целящо да помогне на имигрантите да се ориентират в германската бюрокрация. Неговият път е пример за история на успеха, която често се пренебрегва в разгорещения дебат за миграцията в Германия, пише Bloomberg.

Повече от 83 000 сирийци са станали немски граждани миналата година - най-голямата група досега. А около две трети от бежанците, пристигнали от 2013 г. до 2019 г., сега имат работа, като нивото им на заетост е само 9 процентни пункта под средното за страната, според Института за изследване на заетостта. Когато кризата започна, щеше да се счита за успех дори половината от бежанците да работят на този етап, предвид значителните бариери пред асимилацията, казва Херберт Брюкер, ръководител на отдела за миграционни изследвания в института. 

„В началото има значителни разходи, но когато бежанците започнат да работят, те вече не са бреме за публичните финанси. Чашата е по-скоро наполовина пълна, отколкото наполовина празна“, казва Брюкер. 

Всъщност имигрантите могат дори да продължат да пълнят чашата, според Мартин Вердинг, член на Германския съвет на икономическите експерти, който оценява правителствените политики. Той изчислява, че при сегашното ниво на миграция всеки новодошъл ще внася 7100 евро в държавния бюджет годишно през следващите десетилетия, което прави общо около 3 милиарда евро на година. Това се дължи главно на факта, че миграцията добавя млади данъкоплатци към работната сила, разпределяйки разходите за пенсии между повече хора. 

„Дебатът е твърде поляризиран. От демографска гледна точка ние сме зависими от имиграцията“, добавя той.

Германия е илюстрация на миграционната криза в Европа, след като бившият канцлер на страната Ангела Меркел преди десетилетие приветства сирийците и останалите хора, бягащи от конфликтите в Близкия изток и Африка. Нейното решение предизвика негативна реакция, която продължава да се разпространява в региона, а крайнодесните популисти използват безпокойството, за да преобърнат политическия ред в много държави - от Италия до Обединеното кралство. 

„В ранните ми дни беше по-приветливо. Но на фона на всички обвинения срещу чужденците, че са виновни за редица проблеми, включително нарастващите разходи за социални помощи и недостига на жилища, понякога вече не се чувствам толкова добре“, казва казва 26-годишният Диар Хал, чийто брат е лекар в Дюселдорф, а сестра му скоро ще започне работа като учителка в Щутгарт.

Със застаряващото си население Германия се нуждае от миграция, за да поддържа работната си сила – около 400 000 нови хора годишно, или повече от населението на град като Бон, според мозъчния тръст DIW. Но вместо да се възползва от потенциала на търсещите убежище, страната първоначално им забрани да работят, пропускайки ползите от техните умения и експертиза.

Германските власти са допуснали и други грешки, като например настаняването на бежанци в селските райони. Въпреки че жилищата са достъпни и евтини, това усложнява процеса на интеграция, тъй като на тези места безработицата обикновено и по-висока. Но дори и там можете да намерите успешни истории като тази на Рян Алшебл. Страхувайки се от наборна военна служба в армията на Башар ал-Асад, 31-годишният мъж от малцинствената група на друзите бяга от Сирия през 2015 г. Две години след пристигането си в Германия, той започва стаж в местната администрация на Алтенгщет -град с около 8000 жители в Шварцвалд, и е натурализиран през 2022 г. На следващата година е избран за кмет на Остелсхайм, още по-малък град наблизо, печелейки 55% от гласовете. 

„Разбира се, че си мисля, че може би ще искам да се върна в някакъв момент. Но с течение на времето стана ясно, че няма да е лесно“, казва Алшебл, напомняйки за скорошните нападения срещу неговите роднини в Сирия от страна на новия режим. „А сега съм си у дома тук“, добавя той.

След пристигането си бежанците често се затрудняват, защото са преживели травма, не говорят немски и им липсват професионални умения. Такъв е случаят и с Хал, който бяга от Сирия в Турция и прекарва ранните си тийнейджърски години, работейки, за да издържа семейството си. Когато пристига в Германия, той изпитва трудности в училище и страда от депресия.

В крайна сметка обаче става първият бежанец, участвал в професионално обучение в производителя на компоненти Robert Bosch GmbH. След това, през 2020 г., започва да учи киберсигурност в Манхайм, а през 2022 г. основава приложението за митранти NewStarters. 

„Ако можех да говоря с канцлера Мерц, щях да го посъветвам да не се фокусира толкова много върху миграцията, а да обърне внимание на интеграцията", казва Хал. 

В същото време финансовата подкрепа на правителството за езикови курсове и други инструменти за подкрепа на новодошлите е подложена на нарастващ натиск, тъй като политиците намаляват социалните разходи. А рицарският орден на Йоанитите, християнска благотворителна организация, която предоставя хуманитарна помощ в Германия и по света, казва, че обществените нагласи по въпроса са се влошили. 

"През 2015 г. подкрепата беше огромна, но сега обикновените граждани са по-малко склонни да даряват времето и парите си“, казва Ане Ернст, която работи в областта на управлението на кризи с Йоанитите. 

Канцлерът Фридрих Мерц се опита да успокои антиимигрантските настроения, като обеща да обуздае нелегалната миграция и затегна граничния контрол. Полша отговори със собствен контрол, напрягайки европейската солидарност. 

„Превръщаме миграционната вълна в обратен завой“, каза министърът на вътрешните работи Александър Добриндт пред германските законодатели през юли.

Мерц настоява, че тази стратегия ще забави по-нататъшния възход на крайнодясната, антиимигрантска партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която се превърна във втората най-силна група в Бундестага и постепенно намалява електоралното си изоставане от управляващия консервативен блок. Има обаче сериозни съмнения относно ефективността на мерките, както за намаляване на миграцията, така и за отслабване на AfD, която, според анкетите, вече се подкрепя от една четвърт от германските избиратели.

Шахама Ботрус, която бяга от Дамаск в Берлин преди десетилетие, казва, че подобни нагласи усилват негативните впечатления от миграцията, като същевременно отчуждават тези, които вече са тук. 

„Не разбирам този манталитет. Когато казват например „Бежанците вън!“, какво мога да направя? Не съм направила нищо лошо“, казва Ботрус, която работи на пълен работен ден като администратор в християнска организация, която помага на деца и тийнейджъри, изправени пред трудности. 

Когато Ботрус пристига с двете си дъщери и съпруга си, никой от тях не говори немски. Сега по-голямата ѝ дъщеря учи медицина в Хамбург, а по-малката ще започне университет в Билефелд тази есен. 

„Те са готови да играят роля в това общество. Не беше лесно да започна от нулата, но целта ми беше да дам на децата си всяка възможност“, казва 50-годишната жена.