Повишаването на цените и разходите за живот тревожат младите в ЕС

Повишаването на цените и разходите за живот са повод за безпокойство за 40% от хората на възраст 16-30 години, които взеха участие в последното проучване на Евробарометър за младежта,

mубликувано днес. Една трета от анкетираните смятат, че ЕС трябва да съсредоточи вниманието си върху околната среда и изменението на климата през следващите пет години, а други 31% заявяват, че приоритет трябва да бъдат икономическото положение и създаването на работни места.

Почти три от всеки десет млади хора (29%) искат ЕС да даде приоритет на социалната закрила, благосъстоянието и достъпа до здравеопазване. Повече от един на всеки пет респонденти посочва образованието и обучението (27%), жилищното настаняване (23%) и отбраната и сигурността на ЕС (21%) като важни приоритети за ЕС. Европейската отбрана е от особено значение за младите хора в Чехия (36%), Полша (33%) и Естония (32%).

Председателят на ЕП Роберта Мецола заяви: „Да се вслушаме в исканията и тревогите на младите европейци е от жизненоважно значение за политиците, законодателите и европейската демокрация. Младите хора днес са обезпокоени от повишаването на цените, изменението на климата, сигурността и шансовете им за намиране на добра работа. Това са опасения, на които трябва да обърнем внимание при всяко решение, което вземаме, и на всеки закон, който приемаме. В противен случай рискуваме да загубим едно цяло поколение поради разочарование и обезверяване.“

Социалните мрежи изпреварват телевизията като източник на информация

Социалните мрежи са най-големият източник на информация по политически и социални въпроси за 42% от анкетираните на възраст между 16 и 30 години, като телевизията е вторият най-популярен източник (39%). Предпочитанието към телевизията е особено видимо сред респондентите на възраст между 25 и 30 години. Тази възрастова група е по-вероятно да използва онлайн новинарски платформи и радио, отколкото хората на възраст между 16 и 18 години. По-младите участници в проучването (16-18 години) разчитат повече на социалните мрежи (45%), отколкото анкетираните на възраст между 25 и 30 години (39%), както и разчитат на приятелите, семейството или колегите при получаване на информация (29% в сравнение с 23% при респондените на възраст между 25 и 30 години).

„Информационният пейзаж бързо се променя. Тъй като повечето млади хора получават новините си предимно от социалните мрежи, политиците и платформите на социалните мрежи имат особена отговорност да се борят с нарастващата дезинформация“, добави председателят на ЕП Р. Мецола.

Телевизията продължава да бъде водещ източник на информация за младите хора в Португалия (53%), Италия (52%), Словения (45%) и Франция (43%). Онлайн пресата и/или новинарските платформи и радиото са източници на информация за 26% от по-младите участници и 16% от по-възрастните респонденти. В изданието на проучването за 2021 г. като основни източници на новини бяха посочени социалните мрежи и новинарските уебсайтове (всеки от тях беше споменат от 41% от респондентите).

Кои са най-използваните социални мрежи за новини

Инстаграм е най-често използваната платформа за получаване на политически и социални новини сред младите хора (47%), следвана от ТикТок (39%). Платформата X (преди това известна като Туитър) се използва само от 21% от младите хора, показва проучването.

Младите хора са наясно, че са изложени на дезинформация

Значително мнозинство (76%) от младите хора смятат, че са били изложени на дезинформация и фалшиви новини.

В девет държави от ЕС повече от половината респонденти съобщават, че са били изложени на дезинформация „често“ или „много често“, като най-голям дял са от Малта (59%), Унгария (58%), Гърция (57%), Люксембург (55%) и Белгия (54%). Обратно, делът на тези, които вярват, че никога не са били изложени на дезинформация и фалшиви новини, е най-висок в Румъния (19%), следвана от България (11%).

70% от участниците в проучването са убедени, че могат да разпознаят дезинформацията. Респондентите от Малта и Хърватия са най-уверени в способността си да разпознават дезинформацията, докато тези от Австрия, Германия и Словения се чувстват най-малко уверени.