Страни от ЕС обмислят създаването на „центрове за връщане“ на мигранти в Руанда и Узбекистан

Група страни от ЕС обмисля изпращането на хора, търсещи убежище, в Руанда и Узбекистан, предаде POLITICO, позовавайки се на трима европейски дипломати.

Плановете са следствие от одобряването на закон, който дава на столиците на ЕС правомощия да създават центрове в страни извън ЕС за обработка на мигранти, на които е отказано правото да останат в блока – така наречените центрове за връщане, при условие че тези страни спазват правата на човека и международното право. Над половината от 27-те страни членки на ЕС призоваха този месец за бързи действия за създаване на центровете, в писмо, видяно от POLITICO.

Дания, Австрия, Гърция, Германия и Нидерландия са начело на усилията за обработка на отхвърлени търсещи убежище в чужбина. „Нашата цел е да сключим първите споразумения за създаването на тези структури през 2026 г., така че те да заработят от 2027 г.“, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис преди одобряването на закона.

Държавите, които ще приемат центровете, все още не са определени и политическият и дипломатическият процес все още трябва да приключи, твърдят двама други европейски дипломати.

Плановете са резултат от поредица от противоречиви опити на европейските правителства да преместят управлението на миграцията извън границите на континента. Плановете на Великобритания за Руанда бяха отменени миналата година след години на правни и политически битки, докато италианските центрове за мигранти в Албания бяха многократно оспорвани в съда. Поддръжниците им казват, че новите правила на ЕС биха могли да успеят там, където по-ранните усилия са се спънали, като осигурят ясна правна рамка за офшорните съоръжения.

Въпреки че правителствата насочват поглед към Руанда и Узбекистан и това е потвърдено на ниво ЕС, все пак отделните правителства ще трябва да сключват свои собствени сделки. Комисията, която не е участвала в преговорите за избор на страните, и други столици на ЕС трябва да бъдат информирани, преди центровете да започнат да функционират.

ЕС е насочил стотици милиони евро в Руанда чрез своята програма Global Gateway, обявявайки инвестиция от 900 милиона евро през 2023 г. Блокът е отпуснал и 119 милиона евро безвъзмездни средства за Узбекистан.

Друга страна, която се обсъжда при закрити врати, е Уганда, каза висш европейски служител от една от страните от основната група. Държави, географски близки до блока, като Египет и Либия, са изключени поради опасения относно риска от контрабанда на хора, каза служителят.

Кипърският министър на миграцията Николас Йоанидес заяви преди одобряването на закона за центровете за връщане, че „общата идея“ е центровете да се създадат „може би в Африка или Азия“, но „не близо до европейските граници“.

Йоанидес каза, че защитата на правата на човека ще бъде „критерий“ за споразуменията и ЕС иска международни организации като Международната организация по миграция и Агенцията на ООН за бежанците да помогнат за гарантиране на спазването на правилата.

ЕС става жертва на „популистка реторика“ и „алтернативни факти“ за мигрантите, каза Жан-Никола Бьоз, представител на UNHCR в Брюксел. Бежанците са изправени пред „риска да бъдат изпратени в страна“, където биха могли да „претърпят непоправима вреда“, каза той пред POLITICO.

Някои страни, включително Франция и Испания, оспориха схемата. „Никога не съм виждал център за връщане в трета страна, който действително работи“, каза френският президент Еманюел Макрон в Брюксел миналата седмица, добавяйки: „Не съм сигурен, че това е смисълът на нашата Европа.“

Съгласно новите правила на ЕС – които бяха приети в Европейския парламент под скандирания „изпратете ги у дома“ от десни и крайнодесни евродепутати – центровете за връщане ще настаняват хора, които вече са изчерпали всичките си законни възможности да останат в блока и очакват депортиране.

Това се различава от по-ранните планове за офшорна миграция във Великобритания, Дания и Италия, които се фокусираха върху търсещи убежище или новопристигнали мигранти.