Скокът на инфлацията в еврозоната засилва аргументите за повишение на лихвите през юни

Инфлацията в еврозоната се ускори още повече през миналия месец, водена от енергията и услугите, което засилва вече силните аргументи за малко повишение на основните лихви от Европейската централна банка (ЕЦБ) по-късно този месец, показват данни на Евростат, публикувани във вторник.

Потребителските цени в 21-те държави, използващи еврото, се ускориха до 3.2% през май спрямо 3.0% месец по-рано — значително над целта на ЕЦБ от 2%. Ръстът е обусловен от 10.9% увеличение на цените на енергията и неочаквано силно ускорение на инфлацията при услугите до 3.5% от 3.0%, пише Ройтерс.

В развитие, което вероятно ще тревожи политиците, базисната инфлация — която изключва силно променливите цени на енергията и храните — се е ускорила повече от очакваното до 2.5% от 2.2%, заради услугите и леко покачване на цените на промишлените стоки.

„По-нататъшното увеличение на общата и особено на инфлацията в услугите през май засилва аргументите за повишение на лихвите от ЕЦБ следващата седмица и показва, че рисковете за базисната инфлация може да са по-високи от очакваното“, каза Андрю Кенингам от Capital Economics.

Въпреки че данните се следят внимателно от ЕЦБ, те едва ли ще променят краткосрочните очаквания за политиката. Вече е ясно, че по-високата инфлация оправдава увеличаване на разходите по заемите.

Финансовите пазари вече напълно са включили в цените си увеличение на лихвата с 25 базисни пункта на 11 юни, като още едно или две повишения се очакват през есента. Високите цени на енергията рискуват да се прехвърлят към по-широката икономика и да предизвикат по-трайни инфлационни натиски.

„Въпреки че инфлационните рискове са се увеличили, повишението на лихвите през юни би било по-скоро за застраховка, а не заради вкоренена инфлация“, каза гуверньорът на централната банка на Финландия Оли Рен, по-умерен член на Управителния съвет на ЕЦБ.

Дори ако конфликтът в Иран приключи скоро, щетите върху енергийната инфраструктура и веригите за доставки вече са нанесени, което прави нормализацията бавна и поддържа високите цени и през втората половина на годината.

Все пак се очаква затягането на паричната политика да бъде умерено — далеч по-малко агресивно от рекордната серия повишения през 2022 г. — тъй като по-слабият икономически растеж ограничава способността на фирмите да прехвърлят по-високите разходи върху потребителите.

Индикатори от PMI проучванията до собствените данни на ЕЦБ показват нарастващ натиск върху реалната икономика, като вероятно предстоят допълнителни понижения на и без това слабите прогнози за растежа, докато конфликтът в Иран продължава и високите цени на енергията тежат върху икономиката.

Европа е нетен вносител на енергия, а индустриалният ѝ сектор — вече засегнат от загубата на евтин руски газ след руската инвазия в Украйна и по-високи американски тарифи — е под натиск.

Домакинствата разполагат със значителни спестявания и могат да поддържат потреблението, но опитът показва, че потребителите бързо стават по-предпазливи при влошаване на новините. За разлика от инфлационния скок през 2022 г., пазарът на труда също е по-слаб, което допълнително засилва тази предпазливост, според икономисти.

Това предполага, че високите цени на енергията може да предизвикат по-слаби вторични ефекти върху инфлацията, отколкото преди четири години, което намалява натиска върху ЕЦБ да действа агресивно.

„Повишението на лихвите става неизбежно за ЕЦБ“, каза икономистът на Commerzbank Винсент Щамер. „Още едно повишение на лихвите през третото тримесечие също е вероятно.“