Войната може да разпали нова инфлационна вълна в еврозоната, предупреждава ЕЦБ

Компаниите в еврозоната виждат риск от нов скок на инфлацията, подобен на този след пандемията от COVID-19, ако войната в Иран продължи с месеци и наруши доставките на горива, водород и хелий, показва проучване на Европейската централна банка, публикувано в понеделник.

Европейската централна банка остави лихвените проценти без промяна миналата седмица, но обсъди евентуално повишение за овладяване на нарастващата инфлация и сигнализира, че може да започне да увеличава разходите по заемите през юни, съобщава Ройтерс.

Тримесечното проучване на ЕЦБ сред големи компании показва, че фирмите в секторите на въздушния транспорт, логистиката, химическата индустрия, пластмасите и опаковките вече са повишили цените си — често с двуцифрени проценти — или са обявили увеличения, отразявайки ръста в цените на петрола след началото на конфликта. 

Инфлацията в еврозоната ще се покачи тази година поради по-високите цени на енергията, но след това бързо ще се оттегли и ще бъде около целевите 2% до следващата година, показват данните от проучването.

По-широкото прехвърляне на тези увеличения към други цени, което е по-важно за политиката на ЕЦБ, вероятно ще бъде по-постепенно в сравнение с периода след руската инвазия в Украйна през 2022 г., тъй като големите компании са се защитили от колебанията в енергийните цени.

„Това хеджиране би трябвало донякъде да ограничи ефекта в краткосрочен план, тъй като прехвърлянето на по-високите енергийни цени при тези фирми е по-малко пряко и идва основно или единствено чрез по-малки доставчици, които не са се защитили и търсят по-високи входни цени“, посочва ЕЦБ.

Ако войната и свързаните с нея смущения в Ормузкия проток не бъдат разрешени скоро, компаниите виждат риск от нов инфлационен скок, подобен на този през 2022–2023 г., отбелязва ЕЦБ.

„Конфликт, продължаващ месеци, а не седмици — при който Ормузкият проток остава блокиран и/или има нови атаки срещу петролна и газова инфраструктура — би довел до глобален недостиг не само на горива, но и на много продукти, които изискват нефтени деривати за производството си“, се казва в анализа, като се посочват водородът и хелият.

Като смекчаващи фактори спрямо периода след пандемията ЕЦБ изтъква слабото глобално търсене, особено от Китай, липсата на очакван бум в сектора на услугите и по-ниското равнище на икономически стимули чрез държавни разходи. ЕЦБ е анкетирала 67 нефинансови компании, основно в периода между 23 март и 1 април. 

Инфлацията в еврозоната скочи до 3% миналия месец и е вероятно по-нататъшно увеличение, тъй като цените на петрола остават високи, което увеличава вероятността на ЕЦБ да се наложи да повиши лихвените проценти, за да предотврати покачването на дългосрочните ценови очаквания.