Гърците панически теглят пари от банките

Страхът от банкова криза и фалит на страната кара все повече гърци да теглят вложенията си в банковите клонове в страната, търсейки по-сигурно място за спестяванията си. За два месеца гръцките граждани са изтегли 15 млрд. евро от финансовите институции, сочат данни на „Голдмън Сакс”. Очакванията са до края на февруари сумата да набъбне с още 3 млрд. евро.

Според „Голдмън Сакс” тегленията се дължат на неясния изход от преговорите между новото правителство на премиера Алексис Ципрас и международните кредитори (ЕК, ЕЦБ и МВФ).

Отношенията между Гърция и ЕС се обтегнаха след победата на ляворадикалната партия СИРИЗА на парламентарните избори на 25 януари тази година. Сформираното от нея правителство начело с Алексис Ципрас поиска отписване на част от кредитите в размер на 320 милиарда евро, отпуснати на страната от европейската тройка кредитори в разгара на гръцката дългова криза. От ЕС и ЕЦБ обаче категорично отговориха, че няма да подкрепят отписване или реструктуриране на гръцките кредити.

По-рано тази седмица Гърция заплаши директно, че може да се обърне за финансова помощ към страни  извън ЕС.

„Ние искрено се стремим към споразумение със страните от Еврозоната, но ако това не стане и Германия не се съгласи да отстъпи, а продължи с плана си за разрушение на Евросъюза, ще се наложи да пристъпим към план „Б” – търсене на финансиране от други източници”, директно постави ултиматум гръцкият министър на отбраната Панос Каменос.

Големият скок на тегленията през последните месеци принуди през миналата седмица международната рейтингова агенция Moody’s да намали кредитните рейтинги на пет големи гръцки банки и да ги постави под негативно наблюдение за възможно ново понижение. Банките, които осъмнаха с променен рейтинг са: Piraeus Bank SA (до "Caa2" от "Caa1"), National Bank of Greece SA (до "Caa2" от "Caa1"), Alpha Bank АЕ (до "Caa2" от "Caa1" ), Eurobank Ergasias SA (да "Caa3" от "Caa2") и Attica Banka SA (да "Caa3" от "Caa2").

Решението на Moody’s се дължи на повишената несигурност относно способността на правителството да стигне до споразумение с официалните кредитори на Гърция навреме (краен срок  28 февруари) , за да изпълни своите собствени ликвидни и финансови нужди. От друга страна агенцията определя като вероятно евентуалното намаляване на капацитета на Фонда за финансова стабилност на Гърция (HFSF) за подкрепа на банките, в случай на необходимост.

Междувременно днес стана ясно, че икономиката на Гърция е отчела ръст от 1,7% на годишна база. На тримесечна обаче се свива с 0,2%.