Лошо е да се лобира? Няма такова нещо!

Лобирането е полезно за демокрацията, стига да се прави открито, казва Андрю Джонсън*, експерт по публични политики в Европейския съюз с 22 години стаж 

- Г-н Джонсън, след толкова години в професията налага ли се все още да обяснявате, че не сте пиар?

- Разликата между публичните политики (public affairs) и пиара (public relations) е добре известна в европейските институции в Брюксел, където работя. Просто целевите публики на двете са различни. В публичните политики аудиторията, до която пренасяш съобщение, са политици с правомощия да решават. Общото между двете е, че с комуникация се прокарват идеи в полза на някого. Както и че двете често са атакувани с предразсъдъци.

Лобизмът е част от публичните политики. Днес в Брюксел всеки лобира. От правителствата на държавите членки на ЕС, до местните власти, агенциите. Европейските институции като Еврокомисията и Европарламентът, лобират помежду си. Профсъюзите, професионалните асоциации, целият сектор на неправителствените организации и частните фирми, също лобират. Всеки се опитва да прокара съобщението си. Не се срамувам да кажа, че „продавам” съобщение. Маркетингът по света го прави и всеки от нас, също. Харесвам работата си, а съм дипломиран британски адвокат по наказателно право. Не я работя заради парите. 

- Имате ли впечатления за лобиране в Брюксел, свързано с България?

-Да, има българско присъствие в лобирането в Европейския парламент. Няма български агенции, които се занимават с лобиране в момента, каквато е HAVAS, където аз работя, но има голям брой добре квалифицирани българи в Брюксел. Срещал съм хора от страната ви, свързани с индустрията на алкохолните напитки.

- Как се промени професията ви напоследък?

- Последните 5 години бяха белязани от спад на количеството политически решения, което идваше от европейските институции. Особено по отношение на вътрешния пазар. Институциите все по-дълго работят над решаването на проблеми. Това означава, че имахме по-малко работа и по-голяма конкуренция. Сравнително отскоро, дори бих казал със закъснение, използваме в работата си социалните медии. Причината е, че европейските политици им обръщат все по-голямо внимание.

Публичните политики си остават терен на постоянна битка, която водим срещу неразбирането на професията и предразсъдъците към нея. Парадокс е, че индустрията на лобизма в Брюксел често е атакувана с обвинения, имайки предвид, че най-големите скандали, свързани с лобиране, са провокирани от националните правителства, които опитват да прокарват интересите си в Европа.

- Вероятно най-негативното обвинение към лобизма е, че е свързан с корупция.

- За 22 години в Брюксел не съм бил свидетел на нито едно доказателство за корупция. Трябва да разберете, че нагласите се промениха. Вече не е приемливо да изведеш европейски политик на вечеря. Отслабвам! (смее се) Ако трябва да съм сериозен, дните, в които решенията са се вземали в камарите на парламентите и лобисти са стояли през залите им, в лобитата, от където идва и името на практиката, за да казват на депутатите как да гласуват, отдавна са минало. Лобизмът, като директна комуникация с политици, е само дребна част от професията на публичните политики.

- Бихте ли споделили пример, който да помогне на хората по-добре да разберат вашата сфера на дейност и да опровергае тези, които я отричат?

- Разбира се. Има едно френско благотворително дружество „Храна за бедните”. Добре известно е във Франция. Снабдява с храна бездомни хора, с което прави първия контакт с тях в процеса на реинтеграцията им в обществото. То се поддържа от даренията на частни лица и от парите на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) на Европейския съюз. Този фонд обаче беше блокиран в Съвета на Европейския съюз, защото 5 държави, включително Германия, която има добре развита система за грижа за бедните и бездомни чрез църквата, отказаха да го финансират.

Проведохме кампания в социалните медии. Помолихме хора във Франция да се престорят, че ядат от празни чинии. Заснехме ги и ги показахме във видео с послеслов „През 2014 г. няма да се шегуваме”. Направихме уебсайт на кампанията. Помолихме поддръжниците на организацията във Франция, които са много, да споделят тези видеоклипове. Те подписаха петиция, която автоматично бе прехвърлена в европейските институции. Организирахме мащабна демонстрация на хранене от празни чинии в няколко градове. Медиите я отразиха. С това, отидохме при френските и германските политици в Европарламента. Призовахме ги да окажат натиск върху националните си правителства да приемат сделката за финансиране на фонда, дори да повишат финансирането му.  Днес Европа има работещ Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица с ресурс от 3.5 млрд. евро, който ще бъде раздаден между 2014 и 2021 г.

Мога да разкажа и други положителни примери. Няма такова нещо, че лобирането е лошо. То е основна част от демократичния процес. Вписва се в демократичното право на всеки да разпространи съобщението си и в убеждението на политиците, че трябва да изслушват всички гледни точки. Но, трябва да се прави етично. Ако не е така, съобщението ти няма да оцелее дълго.

Убедих ли ви? 

...

*Освен практикуващ експерт по публични политики Андрю Джонсън е и гостуващ преподавател по теория и практика на лобирането в Европейския съюз в парижкия университет „Дофин”. Управляващ директор в HAVAS Public Affairs, Брюксел. Вицепрезидент на Комисията по публични политики към Съвета на британските търговски камари в Европа (COBCOE) и член на Съуправителния комитет на Европейската асоциация на агенциите за публични политики (EPACA). Той пристигна в София по покана на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА), където участва във форума й Sofia PR Summit и беше част от журито на тазгодишните й награди Bright Awards