Румънка предизвика вето върху "социалния туризъм"

Случаят на румънката Елизабета Дано стана повод за решение на Европейския съд в Люксембург, което бе оценено като „вето върху социалния туризъм”. Според становището, публикувано на 11 ноември, страните от ЕС могат да откажат плащането на социални помощи на имигранти, които са използвали правото на свободно придвижване, за да получават помощи за безработни в друга страна от общността. Решението означава, че фундаменталното право на свободно придвижване не дава пълна свобода на достъп до социални помощи, коментираха представителите на Европейската комисия.

 Гражданският съд в Лайпциг, Германия,  поиска през 2013 г. становището на Люксембургския съд по дело, заведено от двама румънски имигранти – Елизабета Дано и сина и Флорин, срещу местната служба по заетостта, която им отказала социални помощи.

Румънката живее в Лайпциг от 2010 г., няма диплома за средно образование, не е преминала курсове за професионална квалификация, не си е търсила работа, отказвала е предложенията на бюрото по труда за работа. На това основание властите отказват да й отпуснат средства по местната програма „Харц IV" за подпомагате на социално слаби, които нямат право на помощи за безработни. Помощта е около 400 евро на месец.

Като се позовава на директивата за правото на свободно придвижване на европейските граждани, съдът в Люксембург смята, че румънката, живееща повече от 3 месеца и по-малко от 5 години в Германия, би трябвало да има разрешение за пребиваване. В същото време не е търсила работа и не е можела да се погрижи сама за своите и на семейството си нужди. Затова не може да претендира за право на пребиваване, както и за равни условия с гражданите на приемащата страна.

Според  съда отказът на германските власти да отпуснат помощи на Дано не противоречи на европейското законодателство срещу дискриминацията. Окончателното решение по казуса предстои да бъде взето от съда в Лайпциг.

Магистратите в Люксембург изтъкват, че една от целите на европейското законодателство е да гарантира, че граждани на ЕС няма да бъдат „неприемлива тежест” за системите за социално подпомагане в други държави от съюза.

Повечето политически партии в Германия приветстваха становището като начин да бъдат прекратени  злоупотребите. Те обаче се въздържат да атакуват правото на свободно придвижване.  За разлика от Великобритания,  за която то е добре дошло. Дебатите за социалните помощи на имигранти там се изострят и вече предизвикаха напрежение между премиера Дейвид Камерън и германския канцлер Ангела Меркел. „Решението подчертава това, което ние твърдим: свободата на придвижване не е абсолютна”, коментира Йън Дънкан Смит, държавен секретар по заетостта и пенсионните въпроси.

Според Лондон Европейският съюз се нуждае от по-ясна регулаторна рамка за страните-членки за ограничаване на достъпа на имигранти до системите за социална защита.