С национална гордост срещу финансовата ''окупация''

Гръцкото правителство повтаря, че националното самочувствие страда от "униженията", на които чуждите кредитори са подложили страната. И на празна хазна се опитва да цери наранената гръцка гордост с фолклор и патриотизъм.

Откакто дойде на власт през януари т.г. гръцкият министър-председател Алексис Ципрас вече неведнъж е заявявал, че ще направи всичко възможно за възвръщането на националното самочувствие. И тъй като сега международните кредитори притискат гръцкото правителството да побърза с прилагането на непопулярните реформи, то на свой ред култивира патриотичните чувства сред сънародниците си.

"С хора и народни носии ще покажем на ЕС, че нашият народ е единен и суверенен", заяви по повод гръцкия национален празник на 25 март Панос Каменос, лидер на "Независими гърци" /АНЕЛ/- партията, която е коалиционен партньор на управляващата "Сириза". "Нека всички видят, че сме суверенна държава, чийто народ заслужава уважение", добави Каменос.

Това предизвика подигравки в известни кръгове. "Достойнството над всичко", иронично отбеляза гръцкият всекидневник "Вима". И след като не можем да си го възвърнем благодарение на икономиката и политиката, "ще го спасяваме чрез реториката и историята", допълни вестникът. Анализаторите отбелязват, че тази нова политика е отстъпка пред Каменос, който е министър на отбраната и известен защитник на патриотизма и националните ценности.

Премиерът Ципрас пък похвали партията на Каменос като "политическа сила, която последователно се бори срещу политиката на икономии". "Съществува неофициална договорка между двете партии, според която "Сириза" се занимава предимно с въпросите на икономическата политика, докато АНЕЛ - с тези за поддържане на патриотичния дух", казва политоложката Филипа Шациставру.

За поддържането на патриотизма АНЕЛ прибягва и до дълбоко вкоренененото в националното съзнание чувство на гърците, че те винаги са били народ-жертва, изтъква Елиас Динас, който е професор по политология в Оксфордския университет. "Гръцката система на образование, която е фокусирана върху националната история, засилва това чувство", посочва ученият.

Гърците очакват повече уважение

Силно разпространено е освен това чувството, че гърците заслужават по-добра съдба, тъй като с културните си постижения древна Елада е дала много на света, посочва гръцкият политолог Димитрис Сотиропулос от Атинския университет. Гърците смятат поради това, че останалият свят е длъжен да се отнася към тях с особено уважение и че заслужават повече, допълва той. Устойчива тяхна черта, утвърдила се във времето, е да свързват модерната с античната гръцка идентичност, казва политологът.

Атина и Берлин водят словесна война

Историята на Гърция действително познава много чужди окупатори - от Отоманската империя, която управлява страната близо четири века до германците, италианците и българите, които я окупират по времето на Втората световна война. В по-ново време американците крепят, според гръцкото виждане, жестоката военна диктатура в Гърция между 1967 и 1974 г.

Продължилата четири години окупация на страната от нацистка Германия и до ден-днешен болезнено обременява връзките между Атина и Берлин. Ципрас и представители на неговата партия остро критикуват Германия заради налаганата от нея строга политика на икономии, която - според тях - е хвърлила Европа в дефлация.

Карикатури в гръцките медии, представящи видни германски политици като окупатори в нацистка униформа, допълнително влошиха климата между двете страни. Близкият до управляващата партия “Сириза” ляв вестник “Авги” публикува наскоро карикатура на германския финансов министър Волфганг Шойбле, представен като нацист, който говори за "сапун от кожата на гърците" и "тор от пепелта" им. Злостната публикация предизвика скандал и официалния протест на Берлин.

Още един удар нанесе и правосъдният министър на Гърция Никос Параскевопулос, който припомни едно старо съдебно решение, според което Германия трябва да плати на Гърция милиони обезщетения за жертви на хитлеристката окупация. Ако ли не Гърция щяла да конфискува немска собственост на своя земя.

Източник: Дойче Веле