България в застой в Глобалния индекс за иновациите

Позицията на България в "Глобалния индекс за иновациите 2024" остава непроменена спрямо предходната година – 38-мо място. Но за разлика от повечето страни, които подобряват представянето си в различните измерения на индекса, България, както и предходната година, отчита влошаване на представянето си. Това се казва в анализ на Българската стопанска камара (БСК).

Иновационните икономики в Топ 3 по региони остават непроменени от миналата година: САЩ е лидер в Северна Америка, Бразилия в Южна Америка и Карибите, Швейцария в Европа, Южна Африка в Субсахарска Африка, Израел в Северна Африка и Западна Азия, Индия в Централна и Южна Азия и Сингапур в Югоизточна и Източна Азия и Океания. Промени обаче има в класирането на иновационните икономики по групи доходи. В групата на държавите с високи доходи позициите се запазват: първа е Швейцария, следвана от Швеция и САЩ. Промени има в групата със средно високи доходи, като Китай запазва лидерската си позиция, Малайзия отново е на 2-ро място, а Турция измества България от третото място. Филипините успяват да влязат в топ 3 на страните с по-ниски средни доходи.

В глобален план, се забелязва намаляване на инвестициите в иновации за 2023 г., за разлика от периода 2020 – 2022, когато имаше ежегодно увеличаване. Технологиите и внедряването им продължават да напредват с много бързи темпове, както и социалноикономическият ефект от иновациите. В обратна посока обаче се движи прогресът на зелените технологии, който се забавя и отчита спад, се казва в анализа.

Иновационната среда в България има следните характеристики:

• В иновационен стълб „Институции“ България се срива с 27 позиции от 66-то място миналата година до 83-то място през тази година. По отношение на ефективност на институциите България вече се представя по-лошо от страни като Гана, Танзания, Казахстан, Сърбия и Северна Македония.

• В иновационен стълб „Човешки и изследователски капитал“ страната ни се изкачва с четири позиции до 62-ро място, но по отношение на индикаторите, включени в този стълб, тя отчита по-слабо представяне (като общ резултат) в сравнение с предходната година. Това ясно се вижда в индикаторите, които отчитат образованието, където въпреки че разходите за учител спрямо ученик се увеличават, оценките на учениците по PISA продължават да се влошават.

• В иновационен стълб „Инфраструктура“ България се изкачва с шест позиции до 22-ро място, но отново отчита по-слабо представяне в сравнение с предходната година и оценката на страната е занижена до 54.4 (от 100). По отношение на ИКТ достъпът до такива технологии е по-високо оценен (94.3) в сравнение с миналата година, но въпреки това България се срива от 24-та позиция до 51-ва, което директно показва колко бавно в сравнение с останалите страни протича дигиталната трансформация в страната и че България ще продължава да изостава, отбелязват от БСК.

• В иновационен стълб „Зряло развитие на пазара“ България отбелязва минимален напредък и получава минимално по-висока оценка от предходната година, като успява да се изкачи с десет позиции в класацията и заема 50-то място. Индикаторите, свързани с кредитирането, показват, че страната влиза в топ 25 на финансиране на стартъпи и растящи компании, без да подобрява представянето си, но за сметка на това вътрешното кредитиране на частния сектор като процент от БВП получава значително по-ниска оценка от предходната година. Понижение на оценките се забелязва по отношение на търговия, диверсификация и мащаб на пазара.

• По отношение на развитие на бизнес средата се отчита спад и този стълб вече не се отбелязва като силна страна на България, за разлика от предходни години. Забелязва се влошаване на развитието на бизнес средата за целия ЕС, но за България влошаването е по-сериозно. Това е пряко свързано както с липсата на редовно правителство и дългосрочна стратегия за развитието на икономиката на страната, така и с липсата на належащи цялостни реформи в образователна система на страната. Забелязва се сериозен спад на оценката на финансирането на развойна дейност от предприятията. Тенденцията за слаба връзка “наука-бизнес” продължава и се задълбочава ниската иновационна свързаност, като за изминалата година страната от 38-ма позиция се срива до 55-та. Драстичен спад се наблюдава в развитието на клъстърите, като страната вече излиза извън топ 50 и заема 58-ма позиция. По брой joint venture сделки и стратегически алианси, страната губи 29 позиции и се свлича на 76-то място, посочват още от БСК.

• В иновационен стълб „Знание и технологично въздействие“ позицията на България в сравнение с 2022 г. се подобрява (достига 30-та позиция), но оценката се понижава, което затвърждава тенденцията на забавяне на иновационното развитие на страната. Страната подобрява минимално оценката си и позицията си по отношение въздействие на знанието, благодарение на значително подобреното представяне на производството на високи технологии като процент от общото производство, където страната влиза в топ 40. Оценката би била още по-добра, ако страната беше подобрила продуктивността на труда, която обаче остава почти същата в сравнение с предходната година.

• В иновационен стълб „Творческо въздействие“ България показва най-добро развитие, като влиза в топ 30. В тази област са и най-силните страни на иновационната екосистема, а именно индикаторите за „нематериални активи“, където страната се изкачва до 22-ра позиция, благодарение на високата оценка за индустриален дизайн (12-та позиция). Страната обаче губи позиции и представяне по отношение на интензитет на нематериалните активи и регистрирани марки. От 42-ра позиция България се изкачва до 12-та в категорията „Творчески продукти и услуги“, поради подобреното представяне в индикаторите за износ на културни и креативни услуги (% от общия износ), както и производство на национални игрални филми.

Анализът на БСК поставя на фокус темата „Изкуствен интелект, космически технологии и приложна математика“. Подбрани са тези области, тъй като са ключови и определящи бъдещето. Те са в центъра на глобалната технологична надпревара и, естествено, са свързани с множество области на познанието. Приложната математика е в сърцевината на открития от областта на физиката, инженерството, медицината, финансите, компютърните науки и индустрията и комбинира математиката като наука със специализираното знание в дадена област.

„В тази обстановка на изострено пренареждане и надпревара за по-добро позициониране на страните в глобалните вериги на доставки с висока добавена стойност, всяка година застой е равносилен на сериозно изоставане. Азбучна истина е, че създаването и внедряването на ново знание и възпитаването на високообразовано население е ключ към просперитета и богатството на цялото общество. В този смисъл, България продължава да губи ценно време, което в един момент няма да може да бъде наваксано, посочват от БСК.

Глобалният индекс за иновации и индексите, свързани с глобалното позициониране на българската наука, ясно очертават проблемите и пречките пред развитието на иновационната екосистема в България, а именно задълбочаваща се криза на институционално ниво, липсата на адекватен национален ресурс за подкрепа на иновациите, дълбоко остаряла нереформирана образователна система“, се казва още в анализа.