Болката от борбата с инфлацията ще отекне по цял свят

Посланието на водещите финансови фигури в света е достатъчно силно и ясно - необузданата инфлация е тук, намерението й е да остане и укротяването й ще отнеме изключителни усилия, пише Reuters в свой анализ.

Тези усилия ще са свързани най-вероятно с рецесия, със загуба на работни места и шокови вълни в нововъзникващите пазари. Тази цена обаче все още си струва да бъде платена. Централните банки прекараха десетилетия в изграждане на доверието към тях, благодарение на умения за борба с инфлацията. Така че загубата на тази битка може да разклати основите на съвременната парична политика.

„Възвръщането и запазването на доверието изисква от нас бързо да върнем инфлацията към целта й“, каза членът на борда на Европейската централна банка Изабел Шнабел. „Колкото по-дълго инфлацията остане висока, толкова по-голям е рискът обществото да загуби доверие в нашата решителност и способност да запазим покупателната способност на хората“, казва Шнабел. Банките също трябва да продължат да работят, дори ако растежът пострада и хората започнат да губят работата си. „Дори и да влезем в рецесия, по същество нямаме голям избор, освен да продължим политиката си на борба“, каза Шнабел. „Ако бяхме загърбили инфлационните очаквания, ефектът върху икономиката би бил още по-лош“, изтъква тя.

Инфлацията е близо до двуцифрени стойности в много от най-големите икономики в света - нива, невиждани от близо половин век. С изключение на Съединените щати, пикът на тези нива дори се очаква след месеци. Усложнението е, че централните банки, в по-голямата си част, изглежда имат само ограничен контрол. От една страна, високите цени на енергията - функция от войната на Русия в Украйна, създават проблем в предлагането. А върху него паричната политика на банките няма голям ефект.

Големите разходи от правителствата, също извън контрола на централната банка, допълнително изострят проблема. Проучване, представено по време на годишната конференция ва централните банкери в Джаксън Хоул, Уайоминг в края на миналата седмица твърди, че половината от инфлацията в САЩ е фискално обусловена и Федералният резерв няма да успее да контролира цените без сътрудничеството на правителството. В крайна сметка това ще доведе до един нов инфлационен режим, който ще поддържа възходящ натиск върху цените за продължителен период от време.  Деглобализацията, пренастройването на междудържавните отношения поради войната на Русия, демографските промени и по-скъпото производство в нови и рискови пазари, могат да направят ограниченията на суровинните доставки по-постоянни.

„Глобалната икономика изглежда е на прага на историческа промяна, тъй като много от попътните ветрове на масовото предлагане, които задържаха инфлацията, изглежда ще се превърнат в насрещни ветрове“, каза Агустин Карстенс, ръководител на Bank of International Settlements.  „Ако е така, неотдавнашното повишаване на инфлационния натиск може да се окаже и по-устойчиво“, смята той.

Развиващите се пазари

Болката от високите лихви в САЩ ще отекне далеч отвъд икономиката на тази нация и ще удари силно нововъзникващите пазари, особено ако високите лихви се окажат толкова трайни, за което дават сигнали сега.  „За Федералния резерв моментът е критичен“, каза Питър Блеър Хенри, професор и почетен декан на Нюйоркския университет „Стърн“ -  Училището по бизнес.  „Доверието в последните 40 години е застрашено, така че те ще намалят инфлацията независимо от всичко, включително ако това означава съпътстващи щети в новия свят“, казва той.  Много страни с нововъзникващи пазари вземат заеми в долари и по-високите лихви на Федералния резерв ги удрят по много фронтове. Това повишава стойността на заемите и повдига проблеми с устойчивостта на дълговете. Това също така повишава и очакванията за рисковете в новите пазари и прави взимането на заеми от тях още по-трудно.  И накрая, доларът ще запази твърдата си позиция на фона на останалите валути. Така ще увеличи външни инфлационен натиск върху нововъзникващите пазари.  По-големите страни като Китай и Индия изглеждат добре сепарирани, но множество по-малки от тях - от Турция до Аржентина, очевидно страдат.

„Имаме редица недвусмислено гранични икономики и страни с ниски доходи, чиито инфлационни стойности са се увеличили до това, което наричаме бедствени или близки до бедствени нива  - от 700 базисни точки до 1000 базисни точки“, каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.  Той уточни, че става дума за около 60% от страните с ниски доходи и 20 нововъзникващи и гранични икономики, които са в подобна ситуация. „Те все още имат достъп до пазара, но със сигурност условията за заеми са се влошили много. Наблюдения на S&P Global  отчитат, че рискът от финансиране на кредитори в Южна Африка, Аржентина и Турция е висок или много висок. Агенцията също така вижда кредитния риск на финансовите фирми като висок или изключително висок в редица страни, включително Китай, Индия и Индонезия.  „Има няколко гранични икономики като Шри Ланка, Турция и т.н., които ще бъдат засегнати, ако Федералният резерв повиши лихвите, и те останат високи“, каза Есуар Прасад, професор по икономика в университета в Корнуел. „Хоризонт от две до три години ще започне да затруднява нещата... Ако стане ясно, че Федералният резерв ще поддържа лихвените проценти високи за дълго време, натискът може да удари у дома веднага“, добавя Прасад.