Инфлационната треска отминава, но лихвите ще продължат да растат

Глобалната инфлация най-накрая започва да показва признаци на охлаждане, макар и да продължава да е значително по-бурна от желаното от световните централни банкери.

Тъй като икономическият растеж се забавя, цените на основните суровини - от петрола до медта и пшеницата започнаха да се успокояват през последните седмици, което доведе до намаляване на натиска върху разходите за промишлени стоки и храни. В същото време транспортът на тези продукти става все по-евтин, докато веригите за доставки бавно се възстановяват от пандемията.

След най-лошия ценови шок от десетилетия, скоростта на облекчаване ще варира значително. В някои региони, като например Европа, ситуацията продължава да е тежка.

За света като цяло обаче анализатори от JPMorgan Chase & Co. изчисляват, че инфлацията на потребителските цени ще падне до 5,1% през втората половина на тази година – приблизително половината от стойността, която бе поддържана през шестте месеца до юни.

„Инфлационната треска отминава“, казва Брус Касман, главен икономист на банката.

Това обаче не означава предсрочно завръщане към потиснатата инфлация, на която голяма част от света се радваше преди двойния шок от COVID-19 и войната в Украйна, нито пък край на затягането на паричната политика на централните банки в близко бъдеще, пишат Рик Милър и Енда Куран за Блумбърг.

Фед все още вдига лихвите

Наемите и трудоемките услуги вероятно ще продължат да бъдат по-скъпи, тъй като пазарът на труда е стегнат, а заплатите се повишават. Освен това на пазара действат и други по-широкомащабни сили - от забавяне на глобализацията до слаб растеж на работната сила, които могат да поддържат натиска върху цените.

Водещите централни банки по света, които не успяха да видят идването на пандемичния ценови шок, са готови да продължат напред с увеличенията на лихвените проценти, дори когато общата инфлация достигне пик. Федералният резерв, Европейската централна банка и Английската централна се очаква да повишат лихвите отново през септември.

Председателят на Фед Джеръм Пауъл остави вратата отворена за още едно голямо увеличение от 75 базисни пункта следващия месец, като заяви пред колегите си от централната банка на икономическия симпозиум в Джаксън Хоул в петък, че скорошното забавяне на инфлацията в САЩ е по-слабо от това, на което се надяват от финансовата институция.

На следващия ден членът на Управителния съвет на Европейската централна банка Изабел Шнабел каза, че „централните банки трябва да действат решително“.

Някои централни банки, които повишиха лихвените проценти по-бързо от Фед, може да се възползват от охлаждащия ценови натиск, за да поставят на пауза своите действия за затягане.

Този месец Чешката национална банка остави политиката по лихвите си непроменена, докато Бразилската централна банка се очаква да направи същото през септември. Резервната банка на Нова Зеландия може да е към края на своите действия за увеличаване на лихвите, каза гуверньорът на банката Адриан Ор пред Bloomberg Television от Джаксън Хоул.

Стремително растящите разходи за живот накараха политиците, както и централните банкери да усетят сериозен натиск - особено в Европа, където цените на природния газ, които са над седем пъти по-високи в сравнение със същия период на миналата година, предизвикаха енергийна криза.

Инфлацията в еврозоната се очаква да се ускори над рекордните 8,9% от юли, а Citigroup Inc. прогнозира, че може да надхвърли 18% в Обединеното кралство, отчасти защото таванът на сметките за енергия току-що беше премахнат. Най-различни предложения, които доскоро бяха смятани за невероятни, от национализация до разпределяне на мощността, вече се разглеждат като възможни варианти за справяне с кризата.

В същото време САЩ ще изпитат най-бързия спад на инфлацията сред развитите икономики, като това се дължи отчасти на силата на долара, казват икономистите от JPMorgan.

Това обаче няма да попречи на Федералния резерв да продължи със затягането на паричната политика. Ана Уонг, главен икономист на САЩ в Bloomberg Economics, очаква Фед в крайна сметка да повиши лихвите до 5%, за да отърве страната от проблема с инфлацията.

Истинският проблем

Все пак неотдавнашният спад на няколко важни стокови пазари трябва да помогне за намаляване на цените в световната икономика. От началото на юни еталонните фючърси на суровия петрол се понижиха с около 20%; цените на металите, дървения материал и чиповете с памет паднаха от върховете си; индексът на ООН за разходите за храна се срина с почти 9% през юли, най-много от 2008 г. насам

Голяма част от тези резултати изглежда се дължат на забавяне на търсенето. Това отчасти произтича от факта, че потребителите се отдалечават от необичайните навици за пазаруване, които се появиха по време на блокадите, свързани с пандемията от COVID-19, когато хората харчеха по-малко за услуги като хотелски стаи или абонаменти за фитнес и повече за стоки като бягащи пътеки и домашни компютри. Инфлацията на стоките „ще намалее значително“, казва Ян Хациус, главен икономист в Goldman Sachs Group Inc.

Обратът в цените на суровините също отразява факта, че бюджетите на домакинствата са все по-натоварени и икономиките в световен мащаб се забавят.

Очаква се по-голямата част от Европа да изпадне в рецесия през следващите месеци, тъй като енергийната криза ще нанесе големи щети през зимата. Китай продължава да изпитва затруднения заради политиката си за нулев ковид и депресиран пазар на имоти. В САЩ повишенията на лихвените проценти от Фед подкопаха доскоро бурния жилищен пазар и накараха високотехнологичните компании да бъдат предпазливи.

Дори при нарастващи рискове от рецесия, инвеститорите в облигации не виждат централните банки да се откажат от политиката си на затяга в близко бъдеще. В момента инвеститорите залагат, че до следващия март Фед ще повиши лихвите до около 3,75%, докато лихвите на ЕЦБ ще достигнат равнище от 1,75%, а този на Обединеното кралство - 4%.

„Инфлацията е истинският проблем и тя остава доста над целите на централните банки“, каза Джон Флахайв, ръководител на инвестициите с фиксиран доход в BNY Mellon Wealth Management. „Те не искат да направят грешката да намалят лихвите и да гледат как инфлацията отново тръгва нагоре“, добави той.

„Най-лошото отмина“

Един сигурен признак за забавяне на търсенето, според икономистите от Morgan Stanley, е, че растежът на вноса в големите икономики вече е потиснат, докато износът от Азия – заводът на света, започва да отслабва.

Облекчаването на логистичните проблеми също допринася за по-ниските цени. Индексът на Федералния резерв на Ню Йорк за глобалния натиск върху веригата за доставки спадна до най-ниското ниво от началото на 2021 г. Краткосрочните тарифи за доставка спадат, а времената за транзит спадат.

„Получавахме около 65% ниво на обслужване от нашите стратегически доставчици. Сега това равнище се връща към 90% и отгоре“, каза Ранди Бро, президент на Motion Industries Inc., базиран в Алабама доставчик на промишлени компоненти, по време на конференция този месец. „Наистина смятаме, че най-лошите проблеми с веригата за доставки с в миналото“, добави той.

Ако ситуацията действително е такава, на Фед може да не се наложи да вдига лихвите толкова, колкото очакваше, за да намали търсенето и да овладее инфлацията, смята главния икономист на Apollo Management Торстен Слок.

И все пак, дори ако цените на стоките се понижат, съществува риск промяната в тенденциите за разходите след пандемията да повиши цените на услуги като ходене на кино или престой в хотели. Те може да се окажат по-устойчиви.

Разходите за наеми в САЩ, по-специално, се увеличават на фона на недостига на достъпни жилища. Това може да окаже натиск върху инфлацията през 2023 г. и „може би дори след това“, казва Хациус от Goldman.

„Пикът не е много далеч“

Повишаването на заплатите също може да задържи инфлацията за по-дълго време. Разходите за труд са най-големият разход за много предприятия, особено в секторите на услугите. Тъй като пазарите на труда в САЩ и Европа все още са напрегнати, компаниите са принудени да увеличат заплащането. За да запазят печалбите си, фирмите ще трябва да прехвърлят по-високите си разходи на потребителите.

„Ние сме доста притеснени от спиралата на заплатите и цените“, казва Робърт Дент, старши икономист за САЩ в Nomura Securities. „Едното може вече да се случва в известна степен“, добави той.

Трябва да се отбележи и аргументът, че инфлацията няма да се върне към нивата преди пандемията, защото светът вече е готов да се промени. Глобализацията се разпада - процес, ускорен от войната в Украйна, и мерките за справяне с изменението на климата могат да добавят още един слой разходи, поне в краткосрочен план.

В доклад този месец икономистът Дарио Пъркинс от TS Lombard прогнозира, че такива сили ще се комбинират, за да създадат това, което той нарича „нов макро суперцикъл“.

Централните банки „ще се опитат да предотвратят този преход, дори с цената на рецесия“, но те „не могат да застанат на пътя на структурните промени“, пише той. „Упоритата ера на „ниска инфлация“ приключи“, добавя Пъркинс.

Поне засега има нарастващ консенсус, че най-лошото от настоящия инфлационен епизод отминава за много икономики, дори ако остават съмнения относно това колко бърз ще бъде спадът и докъде ще стигне.

„Пикът на инфлацията не е много далеч оттук и трябва скоро да стане видим“, каза Приянка Кишор от Oxford Economics. „Може, разбира се, да има отклонения. Но това се дължи повече на идиосинкратичните фактори при всяка страната, отколкото на глобалния ценови натиск“.