BusinessEurope: Глобалната конкурентоспособност на ЕС е под заплаха

Инвестиционната среда в Европейския съюз(ЕС) е по-малко привлекателна отколкото преди три години в сравнение с глобалните конкуренти. Това се казва в ежегодното изследване на BusinessEurope "Барометър на реформите", съобщиха от Българската стопанска камара. 

Според изследването цените на енергията са най-голямото предизвикателство пред инвестиционната среда в Европа и основният двигател на влошаващата се конкурентоспособност на ЕС през последните 3 години, а регулаторната среда е на второ място сред предизвикателствата, включително наблюдаващия се спад в качеството на прилагане на инструментите на ЕС за по-добро регулиране.

Те са подкрепени и от следните факти: притокът на преки чуждестранни инвестиции в ЕС е намалял с 66% през 2021 г. в сравнение с 2019 г., за разлика от 63% увеличение в САЩ през същия период. Същевременно броят на инвестиционните проекти на зелено в ЕС е намалял с 15% между 2021 г. и 2022 г. в сравнение с 18% увеличение в САЩ през същия период. Отбелязва се също, че  цените на природния газ на едро се увеличиха в ЕС с над 1100% между 2019 г. и техния пик през 2022 г., в сравнение с повишение от около 200% в САЩ и 100% в Япония.

Президентът на BusinessEurope Фредрих Персон отбеляза, че европейските компании са изправени пред перспективата за дългосрочно покачване на цените на енергията до нива, които са значително над тези, при които работят основните и; конкуренти, както и пред по-бързото увеличаване на регулаторната тежест в сравнение с тях. Важен фактор за невъзможността за привличане на по-високи нива на инвестиции в ЕС е политиката на субсидиране на промишлеността, която се наблюдава в други региони на света. Пример в това отношение е Законът за намаляване на инфлацията в САЩ. Той обърна внимание, че гобалната конкуренция за инвестиции, заетост, растеж и технологични иновации се решава от привлекателна бизнес среда с прости и ясни правила.

Сред основните препоръки от изследването е да бъдат премахнати регулаторните бариери пред европейския единен пазар в области като енергетика, околна среда, цифрови технологии, търговия на дребно, банкиране и капитал, както и  здравеопазване и отбрана.

Авторите на изследването препорчват още ускоряване и опростяване на процедурите за издаване на разрешителни и финансиране, които са ключови пречки пред проекти и инвестиции, необходими за успешна екологична и цифрова трансформация.

Друга препоръка е за увеличаването на търговските възможности чрез сключване и ратифициране на търговски споразумения, по-специално с Австралия, Индия, Чили, Мексико, Нова Зеландия и Меркосур, както и подпомагане на доставките и достъпа до критични суровини чрез бързо приемане на добре разработен Закон за критичните суровини, който да гарантира доставките.

От BusinessEurope препоръчват постигане на споразумение по новите фискални правила. То е необходимо да се постигне спешно, преди държавите членки да формират и приемат своите бюджети за 2024 г. Вземайки предвид високите нива на дълг и дефицит в някои държави, надеждната и спазвана рамка е от съществено значение за поддържане на устойчивостта на публичните финанси в ЕС. 

Освен това трябва да се гарантира, че финансовото регулиране подкрепя достъпа на предприятията до финансиране по време на трудния период, в който наблюдаваме нарастващи фалити в ЕС. По-специално новите пруденциални правила за финансовите институции, включително прилагането в ЕС на международното споразумение Базел III, не трябва значително да увеличават капиталовите изисквания като цяло.

Друга препоръка е насърчаване на алтернативни на банковото кредитиране източници на финансиране, включително подобряване на достъпа до рисков капитал и мобилизиране на повече собствен капитал.Освен това трябва да се дадат гаранции, че действията в подкрепа на устойчивото финансиране са пропорционални, работещи и отговарят на нуждите на финансовите пазари, както и на реалната икономика, за да помогнат компаниите да финансират своя преход и да насочат инвестиции в подкрепа на кръгова и зелена икономика.

Авторите на изследването препоръчват и  цифровизация на публичната администрация, включително изграждане на сигурен и ефективен интерфейс с бизнеса. Необходимо е и  изграждане на необходимата цифрова инфраструктура, включително широкомащабна 5G мрежа, е от съществено значение, за да позволи на ЕС да внедри и използва най-новите технологии и да позволи на предприятията да се конкурират в световен мащаб, както  да подкрепи чрез схеми като програмата „Цифрова Европа“ по-големи инвестиции в областта на киберсигурността,  се казва в изследването.

Според  него e важно ускорено прилагане на регулаторните „пясъчни кутии“, което да позволи  по-бързо експериментиране и тестване на иновации и технологии от следващо поколение.

В изследването се казва още, че трябва да бъде продължено по-нататъшно стимулиране на предоставянето на обучение, като подходите, ръководени от социалните партньори, потенциално играят особено важна роля при предоставянето на хората на подходящи умения.