ЕС обмисля "индустриален" близнак на "Зелената сделка"

Паралелно със "Зелена сделка", в оборот е нова "модна концепция" - и то точно навреме за изборите в ЕС, пише в свой анализ Politico . Белгийският министър-председател Александър Де Кроо, чиято страна току-що пое ротационното председателство на ЕС, използва тази седмица новопридобитата си международна трибуна, за да представи отдавна предпочитан резервен политически вариант: стимули за бизнеса - или, казано на политически жаргон, Индустриална сделка.  

 "За да запазим индустриалното производство тук, в Европа, се нуждаем от Индустриална сделка, успоредно със Зелената сделка", заяви Де Кроо пред Европейския парламент във вторник. Речта му имаше за цел да даде старт на белгийското председателство, което ще превърне страната във влиятелен посредник сред столиците на блока за шест месеца. 

"Политиките за климата на Китай и САЩ съдържат изобилие от "моркови" за тяхната индустрия, докато ние тук, в Европа, твърде често се хващаме за "тоягата.", добави той. 

Коментарите на Де Кроо не са изненадващи, като се има предвид, че десните партии се възползват от усещането, че "зелената сделка" на ЕС, която има за цел да направи блока неутрален по отношение на климата до 2050 г., е твърде обременяваща за работната сила и предприятията. Тъй като до изборите за Европейски парламент остават пет месеца, реториката на белгийския лидер следва добре отработена стратегия за предизборна кампания: обещание за защита на промишлеността, в момент, в който хората са обезпокоени от високата инфлация и загубата на работни места. 

Призивът е подкрепен и от все по-често срещаното разбиране, че Брюксел трябва да помогне на европейските предприятия в борбата им с трайно високите цени на енергията след войната на Русия в Украйна, както и с ожесточената глобална конкуренция, предизвикана от разточителното раздаване на зелени субсидии в САЩ и Китай. 

Коментарите на Де Кроо са " насочени към дясната страна на Парламента ... когато говори за тояги", заяви левоцентристкият евродепутат Нилс Фуглсанг, който ръководи работата на институцията по ключов елемент от нейната Зелена сделка - Директивата за енергийната ефективност. 

Но той "има някои добри идеи", добавя Фуглсанг, тъй като " съществува общо усещане, че ЕС изостава, когато става въпрос за това как да се гарантира, че зелените работни места и зелената индустрия [остават] в Европа, а не в Китай или САЩ". 

Подкрепа за гласуването 

Разочарованието от европейските политики в областта на климата, което се споделя както от холандските фермери, така и от полските миньори и британските шофьори, подхранва подкрепата за по-крайни партии на целия континент. Крайнодясната група "Идентичност и демокрация" в момента е на трето място в проучванията преди изборите за Европейски парламент през юни в целия блок. 

Този феномен се проявява и в национален мащаб. Партията на крайно десния нидерландски лидер Герт Вилдерс, която постигна изборна победа в края на миналата година, заяви, че иска да "спре истеричното намаляване на CO2" и да се оттегли от международните споразумения за климата.  

 Умерените политици се опитаха да отговорят на тези опасения под натиска на десницата.  "Тези [големи] преходи са несправедливи, те засягат най-силно хората, които и без това едва изкарват прехраната си с работа", заяви френският президент Еманюел Макрон на пресконференция във вторник, който прекара голяма част от втория си мандат в битка с крайната десница. 

"Дори в Германия, където смятахме, че завръщането на крайната десница е невъзможно, то е налице", добави той, визирайки нарастващата подкрепа за крайнодясната партия "Алтернатива за Германия". "Нещо се случва - трябва да се справим с причините, поради които хората гласуват за тях." 

Посланието на Де Кроо има за цел да достигне точно до тези хора, каза Симоне Талиапиетра, старши научен сътрудник, специализиран в областта на енергийната и климатичната политика в мозъчния тръст Bruegel. 

Думите на белгийския премиер са "насочени към представителите на средната класа, които може би се страхуват, че ще бъдат изоставени в този преход, както и към тези, които се страхуват от загуба на работни места и ... от амбициозните политики за сметка на индустриалната ни база", каза той. 

Затова за Талиапиетра призивите за индустриална сделка са отчасти "опит да се избегне преминаването на умерения електорат вдясно", като същевременно се подчертава, че "не е вярно, че промишлеността и политиките за климата са несъвместими". 

 Изоставащи в състезанието

В същото време призивът на Белгия отразява нарастващия консенсус в политическия спектър, че Европа трябва да промени подхода си към промишлеността, за да помогне както на икономиката си, така и на климата. 

 "Трябва да преосмислим някои от мерките и да видим как можем да подобрим някои условия като цената на електроенергията [и] тежестта на твърде многото регулации", заяви евродепутатът Кристиан Бушой от дясноцентристката Европейска народна партия, който оглавява енергийната комисия на Парламента. 

"Трябва да допълним "Зелената сделка" с истинска Индустриална сделка", добави той, като заяви, че ЕС трябва да положи повече усилия и да отдели повече средства, за да помогне на енергоемки сектори като стоманодобива и алуминия да останат рентабилни. 

  "Ясно е, че Европа се нуждае от последователна стратегия за декарбонизация на индустрията през следващия мандат по начин, който да доведе до създаване на работни места и конкурентоспособност", съгласи се Виле Нийнистьо, бивш финландски министър на околната среда и член на ЕП от Зелените в енергийната комисия на Парламента. Но това трябва да стане с "лидерство по отношение на амбицията за климата, а не за сметка на нея", допълва той. 

Натискът за преосмисляне на икономическите стратегии на блока идва на фона на постоянните опасения, че глобалните съперници на Европа - Китай и САЩ - изпреварват ЕС в производството на чисти технологии като екологичен водород, батерии и електрически превозни средства, особено след като през 2022 г. Вашингтон разгърна своя пакет от климатични субсидии в размер на 369 милиарда долара по Закона за намаляване на инфлацията. 

В сряда швейцарската соларна компания Meyer Burger обяви, че се готви да спре производството на фотоволтаични модули в Германия, като все повече се насочва към производство в САЩ.  

"Това е проблем за всички", заяви дипломат от една от страните от ЕС, пожелал анонимност. 

"Имаме политики, които подкрепят промишлеността, но не бих ги нарекъл индустриална политика. Мисля, че малко сме заспали на волана.", добави той. 

ЕС  е наясно с проблема. През септември председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обеща, че Брюксел "ще продължи да подкрепя европейската промишленост", като същевременно обяви, че бившият шеф на Европейската централна банка Марио Драги ще изготви доклад за конкурентоспособността на блока през тази година; тя също така започна разследване срещу субсидирането на китайските електромобили. 

Въпреки това според Талиапиетра всяка индустриална стратегия няма да бъде надеждна, ако не бъде подкрепена с публични средства. "Важно е да има механизъм за финансиране от ЕС за тази цел." 

Всъщност самият Де Кроо призова за същото. Сегашната вълна от големи световни кризи "неизбежно води до дискусия: откъде да дойдат парите?", каза той пред Politico този месец. 

В понеделник еврокомисарят по икономиката на ЕС Паоло Джентилони се присъедини към нарастващите искания за повече средства, като заяви, че блокът трябва да "обмисли нови инструменти и ресурси на равнище ЕС занапред". 

 Но това може да се окаже по-лесно да се каже, отколкото да се направи, тъй като една от последните инициативи за увеличаване на средствата на ЕС за инвестиции в чисти технологии вече е на ръба на отпадането си поради съпротивата на по-скромните държави от блока. 

"Националните бюджети са адски ограничени. Не мисля, че някой е готов за допълнително финансиране в момента.", казва дипломатът, пожелал анонимност 

В същото време средствата, с които разполага  ЕС не са "крайно недостатъчни, за да се решат проблемите, пред които е изправен блокът. Може би сега е моментът да се мисли мащабно.", допълва той.