Европейската комисия прогнозира забавяне на растежа на българската икономика

Европейската комисия /ЕК/ прогнозира забавяне на икономическия растеж в България до 2,7 процента през 2026 и 2,1 процента през 2027 година. През 2025 растежът беше 3,4%. Очаква се обаче потреблението и инвестициите да намалеят през втората половина на 2025 г. поради по-ниския принос на публичния сектор в отговор на по-ниските от планираните държавни приходи, съобщи в кореспонденция БНТ. През 2026 г. и 2027 г. се очаква растежът на частното потребление да се забави в съответствие със забавянето на растежа на заплатите и социалните трансфери.

Очаква се растежът на заплатите да се забави, тъй като инфлационният натиск намалява и частният сектор се фокусира върху запазването на конкурентоспособността, докато ръстът на заплатите в публичния сектор е ограничен от фискални ограничения.

ЕК прогнозира, че нивото на безработица да падне под 4% през 2025 г. Ръстът на заетостта отразява усилията на бизнеса да привлича работници, особено нискоквалифицирани, от трети страни, което би могло да помогне за облекчаване на натиска върху заплатите през следващите години.

Очаква се инфлацията да достигне 3,5% през 2025 г., след увеличение на ставките на ДДС върху хляба и ресторантските ястия, по-високите акцизи върху тютюна и увеличение на административно регулируемите цени на газа, отоплението и електроенергията. Освен това цените на храните се повишиха през по-голямата част от годината поради по-високите цени на вноса.

През 2026 г. се очаква инфлацията да се забави до 2,9%, тъй като ефектите от административно регулируемите увеличения на цените отшумяват. Очаква се обаче инфлацията при услугите и храните да остане висока, докато цените на енергията остават стабилни, в съответствие с цените на стоките. По-високата инфлация при храните се дължи както на по-високите цени на вноса, така и на нарастващите заплати за местните производители. Прогнозира се инфлацията да бъде 3,7% през 2027 г.

През 2025 г. дефицитът се очаква да остане на 3% от БВП заради увеличаването на социалните разходи и заплатите в публичния сектор, особено в сектори като отбрана и вътрешна сигурност. В резултат на това ръстът на разходите продължава да изпреварва увеличението на приходите, въпреки усилията за подобряване на събираемостта на данъците, възстановяването на стандартните ставки на ДДС за хляб и ресторантьорски услуги и положителното въздействие на растежа на заплатите в частния сектор. През 2027 г. се прогнозира дефицитът да нарасне до 4,3%.