В последно време представителите на Федералния резерв изпращат смесени сигнали относно посоката на лихвените проценти, тъй като опасенията за инфлацията се засилиха, подхранвайки несигурността относно перспективите за американската икономика.  Те ще имат възможност да изяснят позициите си тази седмица, когато се съберат на заседание за определяне на лихвените проценти, пише CNN.

 Инфлацията се забави рязко през юни, според последния индекс на потребителските цени, до голяма степен поради по-ниските цени на енергията през този месец, тъй като напрежението около войната с Иран за кратко отшумя. Окуражаващият доклад за инфлацията накара инвеститорите да намалят прогнозите си, че Федералният резерв ще трябва да повиши лихвените проценти за първи път от юли 2023 г., за да овладее ценовия натиск.

Но конфликтът в Близкия изток се засили през последните седмици, предизвиквайки скок в световните цени на енергията. Петролът сорт Брент, премина прага от 100 долара за барел в четвъртък за първи път от май. Междувременно представители на Федералния резерв обсъждат как изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект в Съединените щати може да повлияе на инфлацията.

Икономическите кръстосани течения затрудняват прогнозите за това накъде се насочва инфлацията. Тази несигурност се задълбочава от факта, че председателят на Федералния резерв Кевин Уорш отказа да даде ясни насоки относно лихвените проценти. Преди заседанието по паричната политика тази седмица пазарите са разделени по въпроса дали Федералният резерв ще запази основния си лихвен процент непроменен за пети пореден път или ще увеличи лихвите.

Това е липса на яснота, каквато не се е виждала от години.

„Фед разглежда всички тези инфлационни импулси и определя дали те ще бъдат налице в дългосрочен план“, каза пред CNN Нараяна Кочерлакота, професор по икономика в Университета на Рочестър и бивш президент на Федералния резерв на Минеаполис.

„Но става много трудно да се какво какво ще прави Федералният резерв през следващите няколко месеца, защото председателят Уорш старателно не е комуникативен относно това как ще реагира на тези промени в икономическите условия“, добави Кочерлакота.

„Напълно непредизвикана грешка“

Уорш отдавна сигнализира, че възнамерява да се откаже от дългогодишна практика за даване на насоки относно лихвите.

От 2000 г. насам служителите на Федералния резерв обикновено използват прогнози, за да дадат на инвеститорите по-ясна представа накъде се насочват лихвените проценти, твърдейки, че по-голямата прозрачност прави паричната политика по-ефективна. Но на изслушването, когато стъпи в длъжност през април, Уорш заяви, че няма да спекулира с пътя на икономиката като председател.

Тъй като следващият ход на Федералния резерв все още е отворен въпрос, не е ясно дали прекъсването на продължилата десетилетията комуникация с Федералния резерв е намалило несигурността, или я е увеличило.

„Това ще доведе до пазарна нестабилност“, каза Кочерлакота. „Това прави бизнеса по-неохотен да инвестира, което означава, че ще е по-малко вероятно да изисква работници, за да произвеждат видовете стоки и услуги... защото не са сигурни какво ще прави Федералният резерв.“

„Този ​​вид несигурност, според мен, е напълно непредизвикана грешка от страна на Федералния резерв“, добави той.

От друга страна, някои твърдят, че служителите на Федералния резерв през последните години са говорили твърде често за икономиката.

„Стигнахме до момент, в който анализът на прогнозите на Федералния резерв беше толкова остро разделен на части, че не съм сигурна дали е помогнал по начина, по който е бил предназначен да помогне“, каза Кезия Самюел, главен пазарен стратег в компанията за управление на богатството AssetMark.

Рискове от по-висока инфлация

Представители на Федералния резерв до голяма степен са съгласни, че централната банка не трябва да реагира на по-високите цени на енергията с повишаване на лихвените проценти, защото се очаква тези разходи да намалеят сами.

„Общоприетото мнение сред централните банкери е, че трябва да се гледа отвъд еднократните увеличения на цените – като тези, свързани с по-високи тарифи и скока в цените на петрола“, каза този месец членът на Управителния съвет на Федералния резерв Кристофър Уолър.

Ако обаче ценовият натиск продължи, има много по-голям риск инфлацията да се разшири далеч отвъд енергийния пазар. Това би могло да започне да подкопава вярата на американците, че инфлацията в крайна сметка ще се забави до годишната цел на Федералния резерв от 2%.

За да добият представа за посоката на инфлацията, централните банкери се фокусират върху така наречените основни показатели за инфлацията, които отстраняват волатилните цени на храните и енергията. Базовата инфлация дава на икономистите и политиците добра представа за това колко постоянен може да бъде ценовият натиск, а за да преценят мнението на американците за цените, служителите разглеждат пазарни и базирани на проучвания показатели за инфлационните очаквания.

Нито една от тези мерки не оправдава предстоящо повишаване на лихвените проценти, но това може да се промени, ако войната с Иран излезе извън контрол или продължи за продължителен период.

Междувременно служители на Федералния резерв следят отблизо огромните разходи на големите технологични компании за центрове за данни с изкуствен интелект, като темата бе обсъдена на юнската среща на Федералния резерв.

„Много участници отбелязаха, че продължаващото силно търсене на AI инфраструктура вероятно ще поддържа натиск за повишаване на цените на технологичните продукти и електроенергията“, се посочва в протокола от срещата. „Повечето участници отбелязаха, че растежът на икономическата активност, който надвишава този на потенциалния БВП, се дължи отчасти на силния бизнес в сферата на изкуствения интелект.“