Фермерите от Бангладеш съживяват плаващите стопанства

Мохамед Мустафа, фермер в ниските земи на югозападен Бангладеш, е възродил земеделската практика на своите предци за отглеждане на реколта на плаващи салове, тъй като покачването на морското ниво и сериозните и чести наводнения заплашват все повече земеделски земи, предава Ройтерс.

Тъй като продължителното преовлажняване представлява нарастваща заплаха за семействата, които отглеждат храна за собствени нужди, все повече от тях се обръщат към използването на салове като сигурни платформи за зеленчуци и плодове, включително краставици, репички, горчиви кратуни, папая и домати. Повечето се продават като разсад.

Саловете, изплетени от стъбла на инвазивни зюмбюли, осигуряват спасение за семействата по време на все по-екстремните сезони на мусоните, когато сухата земя става особено оскъдна.

200-годишната техника първоначално е възприета от фермерите в региона по време на сезона на наводненията, който е продължавал около пет месеца всяка година. Но днес районът остава под вода за осем до 10 месеца и все повече земя се наводнява.

"В наши дни земята е под вода за по-дълго време. Тази древна техника ни помага да изкарваме прехраната си", споделя 42-годишният Мустафа. Той разказва, че баща му и предците му са правили това. "Но работата не е толкова лесна. Така че отначало се опитах да печеля като продавач на плодове, но в крайна сметка потънах в дългове. Опитах късмета си в плаващото земеделие преди пет години и това доведе до голяма промяна в живота ми", обяснява Мустафа, единственият, който изкарва прехраната на шестчленното си семейство.

Подходът, който сега се практикува от около 6000 фермери за препитание в блатистата югозападна част, може да се окаже решаващ, тъй като изменението на климата води до повишаване на морското равнище и прави мусоните по-непостоянни. По думите на Дигбиджой Хазра, служител по селското стопанство в Назирпур, броят им се е увеличил от около 4500 преди пет години.

Плаващите ферми сега покриват общо 157 хектара в област Пироджпур, и 120 хектара в Назирпур, където до преди пет години са били само 80 хектара.

"Изисква по-малко пространство от конвенционалното земеделие и няма нужда от пестициди. Плаващото земеделие може да бъде бъдещето“, коментира Хазра пред Ройтерс.

Разположеният почти на морското равнище Бангладеш се счита за една от най-климатично уязвимите страни, като въздействието на покачващите се води се усложнява от бури, наводнения и ерозия.

Въздействието върху климата се усложнява от природни фактори, като тектонични промени, които карат земята да потъва, както и от язовири нагоре по течението на реката, задържащи тиня, която иначе би запълнила ерозиращата делта.

Между 2000 г. и 2019 г. Бангладеш беше класиран на седмо място в списъка на най-силно засегнатите от изменението на климата страни, според Глобалния индекс на климатичния риск за 2021 г., изготвен от неправителствената организация "Джърман уоч" (Germanwatch).

"Тъй като това е най-голямата делта в света... огромна част от територията на Бангладеш е подложена на чести при това внезапни наводнения и речно ерозия", съобщава Азиатската банка за развитие в доклад от 2021 г.

Бангладеш също често е удрян от циклони, идващи откъм Бенгалския залив, докато глобалното затопляне прави моделите на валежите все по-хаотични. Повече от една четвърт от 165-милионното население на страната живее в крайбрежната зона, предава БТА. Повишаването на морското равнище и ерозията на бреговете може да накарат Бангладеш да загуби 17 процента от територията си и 30 процента от производството на храна до 2050 г., според доклад на Международния валутен фонд от 2019 г.

Плавайки с лодка по един от безбройните водни пътища на страната, Мустафа казва, че сега може да изхрани семейството си, "без да иска помощ".

Маржовете на печалбата обаче се свиват с нарастването на разходите, добавя той. Тази година е похарчил около 4500 така (43 долара) за лодка, натоварена с водни зюмбюли, тежащи около 1,2 тона, които да бъдат вплетени в нови салове за годината. Миналата година цената е били само 1000 така.

Саловете, чиято изработка отнема два месеца, обикновено са около 6 метра дълги и 1 метър широки, но могат да бъдат няколко пъти по-големи, казват фермери. Те трябва да бъдат заменени с нови след три до четири месеца.