Конфликт на поколенията - ще се пропукат ли пенсионните системи на Франция и Германия?

В Париж и Берлин назрява поколенчески конфликт, тъй като новата вълна по-млади политици открито предупреждава възрастните граждани - системата се пропуква и няма да издържи, ако пенсионерите не направят повече, за да помогнат за нейното стабилизиране.

Културата, езикът и местната политика придават специфичен оттенък на всяка дискусия, но двете най-големи икономики в Европейския съюз се сблъскват с един и същ проблем — как да финансират нарастващите разходи, свързани с пенсионирането на поколението на т. нар. "бейби бумъри" (хората, родени в двете десетилетия след Втората световна война.

Проблемът е едновременно демографски и финансов, пише в свой анализ Politico. Спадащите нива на раждаемост означават, че няма достатъчно млади хора, които да компенсират бума на пенсионерите в момент, когато икономическият растеж е слаб, заплатите стагнират и покупателната способност не се развива със същото темпо, както при предишните поколения.

А с рязкото поскъпване на недвижимите имоти, младите усещат, че покупката на жилище и други възможности, на които са се радвали родителите им, стават все по-недостижими.

При положение че бюджетите вече са натоварени с приоритети като превъоръжаването пред лицето на руската агресия, реиндустриализацията и зеления преход, все повече млади политици от центъра до десния спектър обвиняват пенсионерите, че не допринасят достатъчно за решението.

Някои депутати в Германия, като 34-годишния Йоханес Винкел, настояват за по-голяма „междупоколенческа справедливост“. 38-годишният френски депутат Гийом Касбарян отива още по-далеч, като твърди, че Франция трябва да преосмисли своята разходопокривна система (подобна на германската), при която сегашните работещи финансират пенсиите чрез данъци.

Насочването на вниманието към пенсионерите е рисков политически ход. Те са надеждна електорална група, която гласува в по-голям процент от младите поколения и клони по-скоро към центъра. Консервативният блок на германския канцлер Фридрих Мерц получи около 43% от гласовете сред хората на 70 и повече години на общите избори през февруари, а по-възрастните избиратели помогнаха и за преизбирането на Макрон през 2022 г.

Френският финансов министър Амели дьо Моншанлен каза миналия месец пред депутати, че не желае да предизвиква "поколенческа война“ заради бюджетните планове на правителството за следващата година.

Но тя — както и колегите ѝ отвъд Рейн — може би няма да има избор.

„Справедливо за всички поколения“

Френските депутати спорят тази седмица по силно оспорвания план за замразяване на индексацията на пенсиите спрямо инфлацията догодина — част от мащабно усилие за съкращаване на милиарди евро от бюджетните разходи и сваляне на дефицита под 5% от БВП.

Дебатът във Франция напомня на разговорите в Германия, където Винкел е сред група млади консерватори, бунтуващи се срещу пенсионния пакет, предложен от правителството на Мерц. Те твърдят, че сегашните права на по-възрастните са прекалено щедри и настояват за план, който да е „справедлив за всички поколения“.

Група водещи икономисти аргументираха в статия във вестник Handelsblatt, че предлаганият пенсионен пакет на Мерц ще бъде „в ущърб на младото поколение, което вече е под нарастващ финансов натиск“.

Лидерите на германската коалиция се заеха да разрешат спора миналата седмица, като Мерц обеща да приеме втора, по-мащабна реформа на пенсиите още догодина.

Но не е ясно дали това предложение е успокоило всички млади консерватори. В писмо тази седмица групата заяви, че нейните 18 депутати ще решат индивидуално как да гласуват за незабавния пенсионен пакет, който трябва да бъде подложен на гласуване в петък. Всеки глас е от значение, тъй като крехката коалиция на Мерц има само 12 гласа мнозинство.

Във вторник десноцентриският блок на Мерц проведе тестово вътрешно гласуване, за да провери дали има достатъчно подкрепа за приемането на пакета. Резултатите от вътрешния вот обаче не станаха ясни.

Проучванията на общественото мнение в Германия и Франция показват, че голяма част от обществото предпочита запазване на съществуващите пенсионни системи и придобивки. Левите партии в двете страни също остро се противопоставят на мерки като замразяване или намаляване на пенсиите, твърдейки, че обществената пенсионна система е ключов елемент на социалната кохезия.

Но започват да се появяват и междупоколенчески "пукнатини".

„Мерките за пенсиите показват поколенчески разлом: те са масово отхвърляни от пенсионерите, но се подкрепят от почти един на двама млади (18–24 г.)“, според анализ на френската агенция Elabe, публикуван през октомври.

В друго проучване на Odoxa малко мнозинство от хората в трудоспособна възраст във Франция се съгласяват, че днешните пенсионери са „по-добре, защото са могли да се пенсионират по-рано от тези, които все още работят“.

Основни различия

Все пак има и някои ключови разлики между Франция и Германия.

Пенсионните придобивки във Франция са много по-щедри, отколкото в Германия, и спомагат за поддържането на по-нисък риск от бедност сред хората над 65-годишна възраст в сравнение с общото население.

Обратното важи за Германия, където хората над 65 години са в по-трудно положение от тези под 65 — отчасти защото обществените пенсии станаха относително по-ниски след реформите от началото на 21-ви век.

В крайна сметка обаче демографията и икономиката се различават толкова много между поколенията, че е почти невъзможно пенсионната система да бъде „справедлива“, твърди икономистът Арно Льошевалие.

"Идеята, че представителите на всяко поколение може да получава еднаква възвръщаемост от вноските си като работещи, е изключително глупава", смята той.