Френското правителство удря големите фирми и богатите, за да намали колосалните дългове

Френското правителство представи бюджет за следващата година, който има за цел да осигури над 60 милиарда евро съкращения на разходите и да възстанови доверието на инвеститорите, пише Блумбърг.

Съкращенията на разходите ще представляват малко над две трети от това, което министърът на финансите Антоан Арман определи като „нечувано фискално усилие“, а останалата част идва от по-високите данъци върху бизнеса, богатите и енергията.

„Страната ни е в безпрецедентна ситуация и в ключов момент“, каза той пред репортери по време на представяне на отложения проектозакон в четвъртък. „Френската икономика се държи, но държавният ни дълг е колосален. Би било едновременно цинично и фатално да не го видим, кажем и разпознаем“, добави той.

Бюджетът за 2025 г. е ключова част от усилията на министър-председателя Мишел Барние да възстанови политическия и фискален ред след месеци на нестабилност и несигурност, предизвикани от решението на президента Еманюел Макрон да разпусне Националното събрание и да свика предсрочни избори.

Съгласно плановете временните налози върху около 440 печеливши компании с годишен приход над 1 млрд. евро ще генерират 8 млрд. евро през следващата година и 4 млрд. евро през 2026 г. Извънредният данък върху компаниите за морски транспорт ще допринесе със съответно 500 млрд. и 300 млрд. евро през същите тези години.

Правителството също така ще предложи увеличаване на данъците върху самолетните билети и данък върху използването на частни самолети.

Що се отнася до физическите лица, около 65 000 домакинства ще бъдат изправени пред по-високи данъци, целящи да донесат 2 млрд. евро през следващата година. Бюджетът ще постави долна граница от 20% върху ставката за лица, печелещи 250 000 евро годишно, или двойки, които получават двойно повече от тази сума. Мярката има за цел да противодейства на ефектите от данъчните убежища, от които иначе биха могли да се възползват.

Бюджетът се основава на прогноза за ръст от 1,1% на брутния вътрешен продукт през следващата година – резултат, който според Арман отчита отрицателното въздействие от мерките.

Въпреки това Висшият съвет за публични финанси ( HCFP) на Франция посочи, че макроикономическите очакванията са „крехки“, тъй като степента на консолидация предполага натиск върху икономическата експанзия.

Доверието на инвеститорите понесе удар, тъй като политическият катаклизъм съвпадна с рязкото влошаване на бюджетния дефицит, главно заради свиването на данъчни постъпления. Разпродажба на френски облигации увеличи премията, която страната плаща за 10-годишен дълг в сравнение с Германия до близо 80 базисни пункта от под 50 преди вота.

Правителството има за цел да намали дефицита до 5% от брутния вътрешен продукт през 2025 г. от прогноза от 6,1% за тази година и предупреди, че той ще нарасне до 7%, ако не се вземат мерки. Кабинетът отложи целта си за намаляване на дефицита под 3%, както се изисква от ЕС, за 2029 г. За сравнение, Италия очаква да бъде под това ниво през 2026 г.

„Не мисля, че пазарите смятат това намаляване на дефицита за особено голямо постижение“, каза Хауке Сиймсен, лихвен стратег в Commerzbank AG, преди бюджетът да бъде публикуван.

Втората по големина икономика в Европейския съю също скоро ще се изправи пред  трите най-големи фирми за кредитен рейтинг в света. Fitch Ratings, която понижи рейтинга на Франция миналата година, може да издаде нова оценка по-късно в петък, последвана от Moody's Ratings на 25 октомври и S&P Global Ratings месец по-късно.

Дори при по-малък дефицит Франция ще трябва да продаде рекордните 300 млрд. евро в облигации, за да се финансира през следващата година. Разходите за обслужване на дълговата планина на страната се очаква да нараснат до 54,9 млрд. евро, според Министерството на финансите.

Докато правителството на малцинството, съставено предимно от центристите на Макрон и консерваторите на Барние, трябва да убеди инвеститорите, че бюджетните му планове са надеждни, за да избегне по-нататъшното нарастване на разходите, то също трябва да се съобразява със законодателите, които могат да го изгонят от поста.

Вотът на недоверие, предизвикан по-рано тази седмица от левия алианс „Нов народен фронт“, се провали, но премиерът и неговият екип ще бъдат свалени, ако крайнодесният „Национален сбор“  на Марин льо Пен подкрепи нов вот.

Бюджетният план на правителството ще започне да се разглежда в парламента следващата седмица. Законодателите могат да внасят изменения и законопроектът трябва да бъде приет до края на годината. Без мнозинство правителството почти сигурно ще трябва да използва член 49.3 от конституцията, за да заобиколи гласуването на законопроекта, увеличавайки вероятността от предложения за вот на недоверие.

„Пенсионна кражба“

Още преди представянето на бюджета в четвъртък Льо Пен критикува някои от предложенията, като каза, че план за намаляване на разходите чрез забавяне на индексирането на пенсиите до 1 юли би се равнявал на „кражба“.

Все пак Барние запази мярката, която проектобюджетът предвижда да предостави 3,6 млрд. евро от общо 14,8 млрд. евро спестявания от социално осигуряване. Правителството също планира да намали броя на държавните служители с около 2200 длъжности.

Барние рискува да срещне опозиция в редиците на законодателите, подкрепящи неговото правителство. Някои центристи казаха, че няма да подкрепят увеличенията на данъците, рискуващи да отменят годините на про-бизнес политиките на Макрон, които според тях са от решаващо значение за поддържането на работни места и растеж.

Една от основните политики на президента за стимулиране на инвестициите беше намаляването на ставката на корпоративния данък от 33,3% на 25%. Временните мерки в законопроекта за бюджета ще доведат до увеличение на тази ставка през следващата година до еквивалента на 30% за компании с над 1 млрд. евро годишни приходи и 36% за тези с над 3 млрд. евро приходи. Ставките ще паднат съответно до 28% и 30% през 2026 г.

Компаниите вече изразиха опасения относно въздействието на бюджета върху икономиката. Според най-голямото бизнес лоби във Франция Medef стотици хиляди работни места може да бъдат застрашени, ако правителството продължи с план за намаляване на данъчните облекчения за работни места с ниски доходи. Очаква се мярката да спести 4 млрд. евро.

„Молим компаниите за реални усилия, но моята мисия като министър на икономиката е да гарантирам, че тези усилия имат възможно най-ограничено въздействие върху заетостта“, каза Арман в интервю за вестник „Фигаро“.