България изпада от групата на държавите с най-голяма икономическа свобода

България изпада от групата на най-свободните икономики според последния доклад на института Фрейзър, който изследва икономическата свобода по света. Страната ни има резултат от 7,46 и е на 43-та позиция в глобалното изследване, с което изпада от групата на най-свободните. Най-висок резултат се отчита по отношение на стабилните пари и свободата на международната търговия, като България е в топ 30 на света в тези категории. Най-нисък резултат страната традиционно получава по отношение на върховенството на правото, като това е основната пречка пред устойчивото присъствие на България в групата на най-свободните икономики в света. Отчитайки високата инфлация през 2022 и 2023 г., България най-вероятно ще получи по-нисък резултат за стабилността на парите в следващи издания на индекса и ще загуби позиции в световната класация, посочват от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Експертите на института анализират какви са причините за отстъплението на позиции от страната ни като припомнят, че припомнят, че България попада в групата на най-свободните икономики (топ 40) в периода 2016-2019 г. след период на почти непрекъснат икономически растеж и повишение на доходите.

През последните 25 години икономическата свобода в България се разширява, страната бележи почти постоянен икономически растеж и отчита значително подобрение в показателите за сближаване с големите европейски икономики, пишат те. Фундаменталните котви на българската икономика в този период са валутният борд и стабилните пари, разумните държавни финанси и ниският публичен дълг, ниските преки данъци върху труда и печалбите, както и отвореният достъп до единния пазар на ЕС. Всички тези фактори позволяват на страната да премине успешно през поне три периода на икономически спад, валидни за цяла Европа, както и да регистрира дългосрочен растеж въпреки липсата на напредък по отношение на върховенството на правото, казват експертите от ИПИ.

Изследванията на икономическата свобода от Института Фрейзърт показват, че най-свободните държави са поне седем пъти по-богати от най-несвободните и почти два пъти по-богати от държавите във втория квартил на класацията. Доходите на най-бедните 10% от обществото са значително по-високи в групата на най-свободните държави, което показва, че свободата води както до просперитет, така и до повече възможности за всички групи в обществото и свиване на неравенствата. Продължителността на живота също е значително по-висока в най-свободните страни, като достига над 80 години при едва 65 години очаквана продължителност на живота в най-несвободните страни, се казва в анализа.

Според наблюденията на ИПИ стагнацията в икономическата свобода у нас, както и в региона на Централна и Източна Европа започва след настъпването на пандемията, предизвикана от нарастването на държавните разходи и размера на правителството, в някои случаи от увеличената регулаторна тежест и липсата на достатъчен напредък в областта на върховенството на закона.

В края на 2024 г. предстоят поредни парламентарни избори. Това са 7-ми избори в периода 2021-2024 г., като в страната не може да се формира стабилно мнозинство в парламента и съответно правителство, което да провежда дългосрочна политика. Видима е нуждата от формиране на някакъв път напред, както в политически план, така и по отношение на икономиката и върховенството на правото. Прегледът на показателите за икономическата свобода в България дава добър ориентир за приоритетите и политиките, които могат да подкрепят растежа, пишат в анализа си от ИПИ.

Необходим  е ясен ангажимент за поддържане на макроикономическа стабилност и добра бизнес среда. Това включва ограничаване на макроикономическите дисбаланси и политики в подкрепа на конкурентоспособността. Сред основните външнополитически котви са поддържането на ниска инфлация и приемането на еврото, както и пълноправното членство в Шенгенското пространство. Ключово е провеждането на разумна бюджетна политика, спазването на фискалните правила, както и поддържането на ниски преки данъци. На преден план трябва да се изведе и политиката за намаляване на регулаторната тежест и ограничаване на непотизма, кронизма и дискриминацията в работата на публичната администрация, посочват от ИПИ.

След решението на Конституционния съд и отпадането на възможността за „шокова терапия“ на съдебната власт, борбата за върховенството на правото в България ще трябва да се фокусира върху нормативната рамка и оперативното администриране на съдебната власт, в т.ч. управлението на бюджета, съдебната карта и правилата за атестация и командироване, ефективния граждански контрол и гарантирането на честна процедура за избор на нов главен прокурор. Ключови са и ефективната политика за борба с корупцията и полагането на постоянни усилия за защита на независимостта и осветяване на неправомерното влияние в съдебната власт, се казва още в анализа.